Корица като незабравимо лято; история, разказана като филм; изказ, красив като любовно стихотворение и герои, идващи от съществуващи градове прокарват безмилостно „Внезапни улици” на Иванка Могилска.
Началото е през зимата на 2012 г. То описва среща – съвсем неочаквана, но съдбовна.
Всяка нова глава напомня на кадър от филм и освен това носи преживяването на пътуване през времето и пространството – от средата на 50-те години на XX в до 2012 година; от София, Париж, Барселона, Рим, Истанбул, Будапеща до нос Калиакра.
Маргарита, Макс Райнхард, Матилда, Осип и Роман оживяват „внезапните улици“ на романа като писател, сценограф, фотограф, танцьор и музикант, за да преплетат безвъзвратно животите си, благодарение на изкуството.
Като главен булевард насред всички човешки истории изпъква неосъществената любов на бивш успял сценограф, сега тънеш в самота и спомени. Младата Маргарита го среща неочаквано, в мига, когато е в една от задънените улици на живота си. Така тя разбира за неговия град-мечта, който да събере в себе си всички красиви кътчета от вече съществуващи градове с надеждата някой ден да го покаже на изчезналата преди 30 години Матилда – голямата му любов.
А през това време случайността набира скорост, за да осъществи своите цели, които рядко съвпадат с тези на хората.
Защото всеки поглед, всяка среща, всеки опит за бягство, всяко завръщане, всеки звук, всяка мечта, всяка улица, всеки град навсякъде и винаги са безкрайните опити на любовта да се случва, въпреки всичко. За да може танцът да продължи.
А случайността? Тя винаги е на страната на любовта!
„Внезапни улици“ тук