Жак Превер: Времето е трудно за тези, които се опитват да го убият

Днес, 4 февруари, се навършват 115 години от рождението на френския поет Жак Превер. Изявявал се е още като драматург и сценарист. Свързван е с течението на сюрреализма. Творчеството му е и хроника на живота в Париж през първата половина на ХХ век. Поемите му са използвани за песни на изпълнители като Ив Монтан и Едит Пиаф. Сценарист е на култовия френски романтичен филм „Децата на рая”. Получава номинация за „Оскар” за най-добър оригинален сценарий. На български са преведени книгите му „Как да нарисуваш птица”, „Приказки за непослушни деца” и „Дъжд и слънце над Сена”. Умира през 1977 г. Представяме ви цитати от Превер, публикувани в brainyquote.com и goodreads.com.

„Дори щастието да те позабрави за момент, ти никога не го забравяй.”

„Любовта е толкова простичка.”

„Когато истината не е свободна, свободата вече не истинска.”

„Трябва да се опитваме да бъдем щастливи, дори само за да даваме пример.”

„Хората говорят затова, което виждат. Децата гледат и виждат едновременно. Аз също. Това се отнася и до четенето на книги.”

„Всеки успех е за сметка на неуспеха на нещо друго.”

„Няма проблеми, само учители.”

„Времето е трудно за тези, които се опитват да го убият.”

„Милиони и милиони години няма да ми дадат и наполовина достатъчно време, за да опиша онзи малък миг, в който ти прегръщаш мен, а аз прегръщам теб.”

–

„От малкото сламено кошче

бащата подбира хартиено топче.

Със замах мигновен

го захвърля в стария празен леген.

И пред децата му озадачени

изниква съвсем неусетно

пъстроцветно

и голямо японско цвете –

внезапно разцъфнала лилия.

А децата мълчат удивено

и възхита в очите им свети.

Завинаги в своите спомени скрили я,

все така ще разцъфва красивата лилия –

ненадейното цвете,

родено за тях

и за миг

сътворено пред тях” – из „Приказки за непослушни деца”

––

„Спомням си, че щом видя за първи път морето, баща ми се замисли за момент и рече поразен: „Какъв голям леген, но жалко, че с мостове той не е съоръжен!“

Всички се разсмяха, а на мен ми се приплака. Мама ми изви ухото и ми рече: „Не бива да се смееш ти, човече, като всички други, щом баща ти се шегува.“ Виновен ли съм аз, че негодувам срещу плоските шеги на възрастните хора?” – из „Приказки за непослушни деца”

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от