Лира Литературно-рекламна Агенция
На днешния ден, 22 февруари, преди 71 години големият австрийски писател Стефан Цвайг слага край на живота си. В смъртта си не е сам, а със съпругата си. Причината е гибелта на еврейската култура, причинена от „кафявата чума”.
Последната творба на Цвайг е „Шахматна новела”. Книгата излезе преди дни на българския книжен пазар.
Избрани мисли на Стефан Цвайг:
Навсякъде, не само в нашия личен живот, книгата е алфа и омега на всяко знание, начало на началата на науката.
Добра е само пълната истина. Полуистината не струва нищо.
В живота на жената не може да има по-голямо унижение от това да се отдаде на мъж, недостоен за любовта й; порядъчната жена никога няма да прости това нито на себе си, нито на него.
В политиката бавното упорство винаги взема връх над необузданата сила, щателно разработеният план – над импровизирания порив, реализмът – над романтиката.
Всяко велико дело на един народ е извършено за всички народи.
В това е нашата вина, нашият грях, че бяхме толкова добри, толкова доверчиви, затова другите правеха с нас всичко, каквото поискат. …Минаха тия години. Вече не се оставям да ме залъгват с приказки, че на другите им било по-зле, а аз съм се отървал леко… Няма да допусна да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ядене, всичко е наред. Не вярвам вече в нищо, нито в Господа, нито в държавата, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да повярвам, докато не почувствам, че ми се зачита правото ми на живот… Няма да отстъпя, докато не почувствам, че живея истински, а не получавам чуждите остатъци.
Да бъдеш герой значи да се сражаваш и против всесилната съдба.
Емоционалните хора не са много наблюдателни; щастливите са лоши психолози. Само неспокойният напряга сетивата си до краен предел, инстинктът за опасността изостря още повече естествените му умствени способности.
И най-високата и чиста идея става низка и нищожна, когато даде на дребната личност власт да извършва от нейно име безчинства.
Млад мъж е този, когото жената може да направи щастлив или нещастен, стар мъж е този, когото вече не може да направи нещастен.
Най-големият страхливец става звяр, щом почувства зад себе си някаква сила.
Отговорността почти винаги възвишава човека.
Съдбата е най-гениалният поет.
Творческата личност се подчинява на друг, по-висш закон от закона за обикновения дълг. За този, който е призван да осъществи велико дело, да направи откритие или извърши подвиг, придвижващ напред цялото човечество, за него истинската му родина вече не е отечеството, а неговото дело. Той се чувства в крайна сметка отговорен само пред една инстанция – пред тази задача, която му е предначертано да реши, и той по-скоро ще презре държавните и временните интереси, отколкото онова вътрешно задължение, което му е възложила особената му съдба, неповторимото му дарование.
Книгите на Стефан Цвайг тук
