Лира Литературно-рекламна Агенция
Няма българин, учил филология, да не е чел от неговите фундаментални като качество и обем научни разработки. И ако не е чел, и не знае кой е Михаил Арнаудов, толкова по-зле за днешната ни образователна система. Автор е на над 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимински, Георги Раковски, Любен Каравелов, Тодор Влайков и др. Изследва творчеството на класиците на българската литература – Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и други. Библиографията му е забележителна, колосалният му труд, полаган 70 десетилетия при различни политически режими, заслужава поклон.
Михаил Арнаудов е епоха в българската наука – фолклорист, литературен историк, етнограф, редовен член на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943).
Роден е на 17 октомври 1878 г. в Русе в семейството на търговеца на жито от тетовското село Вратница Петър Арнаудов и Друмка Панова. По-малък негов брат е композиторът и оперен диригент и режисьор Илия Арнаудов. Първата публикация на Арнаудов е текстът на зрелостния му изпит по литература, публикуван в русенското списание „Извор“. Следва славянска филология във Висшето училище (днешния Софийски университет „Свети Климент Охридски“) в София през периода 1895-1898 г. Като редовен студент публикува първите си научни статии: „Произход и родина на старобългарския език“ и „Българските народни приказки и тяхното потекло“. По-късно специализира в университетите в Лайпциг и Берлин (1898-1900), а през 1900-1903 г. е учител във Видин и София. През 1904 г. защитава докторат по философия, славянска филология и индология в Прага.
От 1908 г. е редовен доцент по обща литературна история в Софийския университет, от 1914 г. е извънреден професор, а от 1919 г. – редовен професор, като от 1928 г. оглавява катедрата по сравнителна литературна история. През 1921/22 г. е декан на Историко-филологическия факултет, през 1926 г. за кратко е директор на Народния театър, а през 1935/36 г. е ректор на Софийския университет. От 1918 г. е дописен, а от 1929 г. – действителен член на Българската академия на науките, през 1940-1943 г. ръководи Историко-филологическия клон на академията. От 1922 г. е член на Българския археологически институт. Членува в масонската ложа „Светлина“. Член-учредител е на Македонския научен институт.
От юни до септември 1944 г. Михаил Арнаудов е министър на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван. През 1945 г. е осъден е от т.нар. Народен съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 г.). През 1947 г. е освободен от затвора, а от средата на 50-те години комунистическият режим отново му разрешава да публикува. С решение на Министерския съвет имуществото му е възстановено на 17 май 1960 г. През 1968 г. е удостоен с орден „Народна република България“, първа степен.
Умира на 18 февруари 1978 г. в София.
Чест за България са трудовете на М. Арнаудов . Малцина знаят , че синът на големия учен професор Асен Арнаудов – цигулар и педагог е възпитан и в любов към фолклорната традиция . Асен свири с композитора Коста Колев и оставя прекрасни сола в песните на Борис Машалов и още много певци записвали в Националното радио.