Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 11 декември, се навършват 205 години от рождението на Алфред дьо Мюсе – френски поет, драматург, романист, есеист, литературен критик. Родното му място е Париж. Баща му също е автор на няколко романа и пътеписи. Алфред дьо Мюсе учил е право и медицина в колежа „Анри ІV”, но не завършва. Включва се литературния кръжок „Сенакъл”, доминиран от Виктор Юго. Редактирал е в литературното издание „Ревю де дьо Монд”. Дебютът му е „Приказки от Испания и Италия” (1829) – поетичен сборник . Първата му пиеса „Пословица” е фиаско. Успехът му идва със „Спектакъл в едно кресло” (1832) – сборник с пиеси в стихове, включващ „Чашата и устните”, „За какво мечтаят девойките” и недовършената повест „Намуна”. Шедьоврите му „Капризите на Мариана”, „Андреа дел Сарто”, „Фантазио”, „С любовта шега не бива” и„Венецианска нощ” са публикувани две години по-късно във втората част на изданието.През 1836 г. публикува автобиографични роман „Изповедта на едно дете на века”. Умира през 1857 г. в Париж от усложнения на сифилис. Погребан е в „Пер-Лашез”.
Ето и някои от знаменитите му фрази:
„Във всеки забележителен стих на истинския поет се съдържа два-три пъти повече, отколкото е казано – останалото трябва да си го допълни самият читател.”
„Ако жената иска да откаже, казва „не“. Ако се впуска в обяснения, значи иска да я убедите.”
„Ако кажеш на жената, че има най-красивите на този свят очи, то тя ще ти обърне внимание, че краката й съвсем не са лоши.”
„Ако ти вярваш в злото, това означава, че си го извършвал.”
„Вие сте като бенгалска роза – без шипове и без аромат.”
„Всички неприятни неща, които най-злият враг може да ви каже в очите, са нищо в сравнение с тези, които най-добрите ви приятели говорят зад гърба ви.”
„Жената обича да й пускат прах в очите и колкото повече го пускат, толкова по-силно тя разтваря очите си, за да попадне в тях възможно най-много.”
„И най-хубавата девойка не може да даде повече от това, което има; и най-преданият приятел не може да премълчи повече от това, което не знае.”
„Какво общо имаме с названията, формите или догмите на вярата? Всичко, което служи на доброто, е свещено за нас. Как смеем дори да се докосваме до Бога?”
