Днес, 22 октомври, се навършват 96 години от рождението на британската писателка, драматург и активистка Дорис Лесинг. Тя е определяна за една от най-значимите литературни фигури на ХХ век. Известни са книгите й „Цепнатината“, „Лятото преди мрака“, „Златната тетрадка“, „Петото дете“ и др. През 2007 г. става най-възрастната носителка на Нобелова награда за литература – тогава е на 88 години. Класирана е на пето място в класацията на най-влиятелните британски автори след 1945 г. Лесинг почина на 94-годишна възраст през 2013 г. Представяме ви цитати от писателката, публикувани в goodreads.com.
„Всеки роман разказва някаква история, но животът не е история, а по-скоро е безформена купчина случки.“
„Жените са толкова страхливи, понеже дълго време са били наполовина робини. Малко са жените, готови да защитават това, което наистина мислят, чувстват, знаят, пред мъжа, когото обичат.“
„Каквото и да искаш да правиш, направи го сега. Обстоятелствата са винаги неподходящи.“
„Мразех феминистките от 60-те години. Те бяха догматички. Доминира ли идеологията, здравият разум отива по дяволите.“
„Това, което програмите по творческо писане не учат, е че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.“
„Не вярвай на приятел, който не допуска грешки, обичай жена, а не ангел.”
„Това е да се учиш. Изведнъж разбираш нещо, което си знаел цял живот, но по друг начин.”
„Един писател се влюбва в една идея, след което тя го отнася.”
„Никога не спрях да чета.”
„История – това е начинът, по който подреждаме своите преживявания.”
„Някои хора се сдобиват със слава, а други си я заслужават.”
„Обективно погледнато, аз съм написала една или две добри книги.”
„Малките неща впечатляват малките умове.”
„Всеки човек ще разкрие стотици неочаквани таланти, стига да му се даде възможност.”
„Обикновена благодарствена мисъл, отправена към небето, е по-добра от всяка молитва.”
„Какъв герой е този, който няма любов към човечеството!?”
„В университета не те учат, че законът е, в голяма степен, толериране на глупаците.”
„В процеса на писане, колкото повече една история се оформя сама, толкова по-добре.”
„Ние използваме родителите си като повтарящи се мечти, към които да се върнем, когато имаме нужда.”
„Винаги са ми приписвали гледни точки, които никога не съм имала.”