Човек не може да чете „Стъкления похлупак” на Силвия Плат без да мисли за нейната трагична история. Единственият роман на прочутата американска поетеса е откровена изповед, в която авторката излива емоциите си и описва мрачните пътеки, по които е поела душата й. През живота си Силвия Плат прави няколко опита за самоубийство, последния от които – успешен. Тя загива едва на 30 години, като в този кратък срок успява да създаде някои от най-красивите произведения на съвременната американска поезия, но и да изживее един живот, достоен да бъде описан в роман.
„Стъкленият похлупак” е именно това – автобиографичен роман, в който Силвия Плат описва своите преживявания, копнежи и терзания с помощта на главната героиня Естер Грийнууд. Писателката обаче не излага на показ единствено своя личен живот. Тя пише и за своите колежки, с които работи в списание „Мадмоазел” през 1953. Години по-късно една от тях ще сподели пред писателката Джоан Грийнберг, че „Стъкленият похлупак” е издал прекалено много тайни и е разбил поне едно семейство с пикантните подробности, които Силвия Плат смело разкрива.
Това обаче не превръща романа в клюкарска история. Любопитните детайли са само фон за трагичната история на жена, която влиза във все по-тежък сблъсък с реалността и със собствената си психика. Опитите за самоубийство в романа може би ще напомнят на днешния читател за един жанр, който напоследък стана изключително популярен сред тийнейджърите – така наречения „сиклит” (от английската дума sick – болен). Скоро след успеха на „Вината в нашите звезди” на Джон Грийн пазарът беше залят от цял куп романи, в които младежи страдат от физически или душевни болести. Тенденцията литературата за деца да описва нелечими болести и опити за самоубийства изглежда твърде обезпокоителна за родителите. Далеч преди „сиклит” да се превърне в термин обаче в американската литература се появява „Стъкления похлупак”. Този единствен роман на Силвия Плат е явление сам по себе си. Неговото заглавие често се споменава в сериали, филми, романи и телевизионни предавания и се превръща в тема дори за „Семейство Симпсън”. Почти винаги то се свързва с опасното чувство на безпокойство и страх, което води тийнейджърите към необмислени постъпки с тежки последствия.
Романът, както и личната история на Силвия Плат, водят и до появата на нов термин в психологията. Поетесата се самоубива на 30-годишна възраст – малко след публикуването на „Стъкления похлупак”. Далеч по-късно – през 2001 г., изследователят на човешката креативност Джеймс Кауфман за първи път пише за „Ефекта на Силвия Плат”. Той има предвид все още слабо проучената взаимовръзка между творческото писане и психичните разстройства.
Силвия Плат е различна още от ранна детска възраст. Тя пише първото си стихотворение на 8 години, а на 12 вече има коефициент за интелигентност 160, което граничи с гениалност. По това време Плат вече пише по едно стихотворение на ден. Тя се вълнува от случващото се по света и от рано се проявява като пацифист, заклеймявайки бомбардировките над Хирошима и Нагазаки. Интелигентността й обаче върви в комбина с невероятна импулсивност. На своята първа среща с бъдещия си съпруг – поета Тед Хюз, Силвия Плат се държи изключително необуздано. Само часове, след като се запознава с него, тя вече се целува с Хюз и дори го хапе по бузата толкова силно, че му пуска кръв. На следващия ден обаче поетесата предрича, че връзката й с него ще има гибелни последствия. Тя вдъхновява Плат и в същото време я плаши. Силвия описва Тед Хюз като „певец, разказвач, лъв и пътешественик” с „глас като Божия гръм”. Двамата се женят на 16 юни 1956 г., като датата е избрана, защото именно на 16 юни се развива действието в „Одисей” на Джеймс Джойс. Шест години по-късно Плат разбира, че Тед й изневерява и двамата се разделят. Предателството на Хюз е нещо, което феновете на Силвия не могат да простят и до днес. Те редовно заличават фамилията на поета от надгробната плоча на Плат в Йоркшир, където тя е записана като Силвия Плат Хюз.
„Стъкления похлупак” тук