Начало / Критика / Кога и как да започнем да четем на децата

Кога и как да започнем да четем на децата

Красимир ПРОДАНОВ, „Радио Хеликон“

Каква книга да изберем за детето? Можем ли да сме сигурни, че тя го забавлява? Дали ще го научи на нещо добро? Всъщност отговорите на тези въпроси не са толкова сложни. Най-важното е едно – започнете да четете на децата колкото се може по-рано, дори в бебешка възраст. Може да е някоя детска книжка хармоника, в която думи почти липсват, но също и „Тримата мускетари” или дори „Война и мир”… Важно е да запомните едно – никога не е прекалено рано да четете на своето дете. То възприема текста като част от общуването, тонът ви го успокоява. Интонацията го кара да се заслушва. Думите са прозорец към един друг свят. Книгите отварят този прозорец…

В най-ранна възраст всъщност е полезно да има мелодичност в прочетеното от вас. Приказката, малките стихоплетства се превръщат в парола за общуване с вашето дете. Когато сте подбрали детски стихчета, многократно повтаряните в тях думи започват да привличат вниманието. Така детето и от много малко бива заинтригувано от текста, слага се начало на развитието на чувството му за такт. Ритъмът, с който му четем, спомага да се роди и този усет за езика, който е толкова важен. Не на последно място, това успокоява малките деца, те заспиват по-леко… Книгата вече е техен другар.

Установено е и от психолозите, че в най-ранната си възраст детето се чувства добре, когато слуша гласа на майка си. Затова и дори когато четете, нека има в произношението, в интонацията топлина. Важно е гласът, който разказва историите на мъничкото създание, да се свързва с приятни усещания. Друго важно нещо е да се стремите да ангажирате повече от сетивата на бебето – в случай, че четете на бебе. Но важи и за малко по-големи деца… Показвайте с пръст картинките, изразявайте и вие собствената си радост. Коментирайте прочетеното. Малък феномен е това, че когато детето ви започне да говори, то ще повтаря думите, с които сте му „разказвали” една или друга картинка… Ще създаде у вас усещането, че ви е разбирало.

Картинките в книжката са важни точно толкова, колкото и текста. С тяхна помощ се развива речниковия запас и фантазията. Децата започват да изграждат символична представа за предметите, които са нарисувани в една или друга книга. Неусетно ще започнат и да обогатяват историята, която чуват от вас. Приказката ще заживее на няколко нива – едно от тях е във фантазията им. Ако на картинката има заек, детето също ще поиска плюшен. Играчката ще се превърне в слушател на нова история. Непозната, но странно свързана с тази от книжката.

Обогатявайте прочетеното. Вниманието на детето се концентрира, когато изведнъж се окаже, че то е главен герой на приказката. По същия начин сред другите герои може да сте вие самите, също дядо или баба… Децата обичат да слушат за себе си. По този начин те успяват да си представят една или друга история, изпълват я с реализъм. От нечия се превръща в тяхна.

Когато идва време за вечеря пък, децата обичат да слушат как и героят от книгата сяда на масата. Стане ли време за сън, и прочетеното между кориците също е за някого, който вече се прозява 

 

Детските психолози казват, че по-важно от конкретното заглавие, което четете на малкото дете, е субективното му усещане за него самото. Именно това усещане предопределя и по-натам неговите вкусове. Пак заради субективното възприятие на света едно дете иска да слуша една и съща история постоянно. Недоуловимо в повечето случаи обаче остава за нас възрастните това, че всеки път детето я доизгражда в различна посока, преценява различни аспекти на това, което четете или разказвате. Точно затова е важна и мелодичността, интимността, с която произнасяте писаните думи. Те също казват много, допълват прочетеното, обогатяват го. Те са начало на общуването ви чрез книгите. Разкриват колко богато е значението им.

Книгите формират мисленето на децата – това е доказвано безкрай пъти. Благодарение на книгите малките могат да притежават богата и пъстра фантазия. Пък и точно книгите са прекрасно възпитателно средство. Пример за всичко това е Франция – там, според традицията, още едногодишното дете вече има своя библиотека. Вярно е, че не посяга само към заглавията в нея, но именно наличието на тези книги показват, че родителите се опитват да усетят вкусовете, да изграждат и сами представите, плътноста на света в своето дете. Първите книжки са за това какво са формите помагат бебето да ги разпознава. После идва ред на цветовете. Детето расте, с него се обогатява съдържанието на библиотеката. Един ден в нея се появяват истории за любими герои – за мечето, за влакчето…

Важно е в тази възраст децата да докосват – новите технологии позволяват това да се случи. Релефните илюстрации създават непознато усещане. Книгата пак е прозорец.

В един момент детето остава само с книга в ръце. Ако го наблюдавате отстрани, ще се уверите, че тази среща е нещо уникално. Сякаш сглобява света в този момент. Първият път, когато успее да разгърне дебелата страница на книгите, за най-малките се равнява по стойност на прохождането. То наистина е проходило – в разбирането на действителността ни.

Учете децата си на почит към книгите. Съхранявайте изданията чисти, подредени… Има си тетрадки за рисуване, блокчета за оцветяване… Но книгата използвайте да възпитавате в добри практики.

Колкото повече радост има в четенето, толкова по-полезно е то. Но изисква активно отношение. Книгата се различава от телевизора. Той и на по-малко научава детето… Книгата изисква от вас да сте осъзнати, да сте с детето. Простичко е, но понякога липсва време… Дадем ли го обаче, книгите ще ни се отплатят. Порасналото след години дете – също.

Прочетете още

untitled

Елмър, който прави деня ни цветен

Шареното слонче е от най-необичайните герои. Чудато е даже това, че има свой собствен празник. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *