Лира Литературно-рекламна Агенция
Димитър Коцев-Шошо е писател, преводач и режисьор. Син е на големия артист Константин Коцев. Завършил е английска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Дебютният му роман е “Лора от сутрин до вечер”, по който снима и филм. Утре, 14 май, излиза новият му роман „Скарида“ (изд.„Обсидиан“). Димитър Коцев-Шошо даде интервю специално за читателите на lira.bg.
–––––––
Какво ви провокира да седнете отново зад компютъра? „Лора от сутрин до вечер“ беше публикувана през 2011 г. Колко време работихте над новата ви книга? Лесно ли пишете?
– Всъщност за “Лора от сутрин до вечер” през 2011-та беше второ издание, първото беше през 2003-та. Така че минаха доста години. Но всъщност работата над “Скарида” ми отне само 9 месеца. Книгата си се роди съвсем навреме, по естествен начин, без цезарово сечение. Според мен самото писане е по-лесната част. Зачеването е доста по-трудно, за мен отнема години – един дълъг акт на любов.
Защо озаглавихте романа „Скарида“?
– Разбира се, на първо място защото има отношение към историята, но също и защото ми хареса как звучи – кратко, ударно и напълно неясно.
Какви хора бихте искали да са читатели на романа ви?
– Никак не бих се възпротивил да я прочетат всички седем милиона останали живи българи, но едва ли. Предполагам, че читателите отново ще са сносно образовани хора от големите градове. Хора, които очакват книгата да ги забавлява, но също през смеха да ги докосне и емоционално, и интелектуално. И не се плашете от думата “интелектуално” – истински умните неща се казват с прости думи.
Дива Мила, Петър Жалов, Горки, Масуров , Марски, Пуфщайн са част от персонажите в „Скарида“. В избора на имената им кодирате вашето отношение към тях. Имат ли си и прототипове?
– Нямах прототипове за тези герои, измислях си ги в движение и изненадвах себе си. Когато Андрей Кулев направи илюстрациите към книгата, се изненадах още повече, че той си ги е представил по съвсем различен начин от мен. И това е супер!
Зад пародийното в прозата ви се усеща болката ви към случващото се в България. Какви са основните недостатъци на съвременността ни?
– Не мисля, че има болка. Има стремеж да видим нещата такива, каквито са, да поговорим за това и да започнем да решаваме какво можем да направим по проблемите, с които се налага да живеем. За щастие, вече не сме в по старчески оглупелия късен социализъм, при който не се говореше за живота такъв, какъвто го виждаме, а такъв, какъвто трябваше да го виждаме според една клика необразовани бивши партизани. Иначе смятам, че проблемите на съвременността са същите като на всяка епоха в човешката история: старите не харесват младите, на младите не им пука за старите, но и едните и другите отчаяно и често с комични средства се опитват да разберат защо са на тази земя.
Може ли литературата да промени света?
– Литературата променя света непрекъснато, книга по книга, капка по капка. Но нека да не сме такива идеалисти и да си признаем, че тя променя света също толкова, колкото го променят кулинарията, космонавтиката и кърлинга. Всичко променя света. А погледнато по-внимателно се оказва, че както и да се променя той, хората си остават същите. Може би литературата, както и киното, се занимават с това да наблюдават тези смешни, жалки, жестоки, всякакви хора, които така и не се промениха за хиляди години.
Напоследък в медийното пространство възникна задочен спор между известни автори на хумористични книги дали пазарът е меродавен, дали най-продаваните книги са най-добрите. Каква е вашата позиция?
– Аз лично смятам, че не е важно точно колко продаваш, а на кого продаваш. Можеш да продадеш много книги, но от това да не произтече нищо. Аз съм щастливец, защото предишният ми роман беше четен от хората, които се дейни, идейни, променящи нещата в България към по-добро. И това ме прави щастлив. Ако те четат двигателите, все пак е по-добре, отколкото, ако те четат ремаркетата.
В романа повествователят казва, че мъжът и жената се срещат в миговете на измама, която наричат любов. Може ли комерсиалното в живота да задуши истинската любов?
– Аз честно казано не знам какво е истинската любов. За бостънския удушвач истинската любов е да задушиш някого. За други истинската любов е салата и ракия. В моя роман Асистента и жена му имат ултра хармонична и голяма любов. За тях това е истинската любов, но за други е кошмар… Иначе смятам, че комерсиалното може да направи пари, друго не може да ни направи, затова нека да не го сатанизираме и обвиняваме в дела, на които комерсиалното просто не е способно.
Във вашата биография има емигрантски момент – работили сте в кухня на ресторант в Холандия. Какво ви накара да опитате късмета си в чужбина?
– Любопитството към света. Любопитството към себе си.
Освен писател сте и режисьор. Първо снимахте „Лора от сутрин до вечер” – с оскъдни средства, а после „Четвърта власт“ с доста повече пари. Кой е по-добрият ви филм и защо?
– Няма как да сравнявам двата филма. За мен преживяванията бяха съвсем различни. В първия случай бяхме голяма група приятели, които успяхме с общи усилия и без никакви пари да създадем филм. Във втория случай става дума за сериозна продукция с доста добри средства за реализация, спокойствие и комфорт. Ако ме питате на море или на планина предпочитам, ще изпадна в същата невъзможност да избера.
Сериалът срещна критики. Да не би някои хора да се разпознаха в него?
– Едва ли някой е подскочил от стола с думите “Ужас, разкрит съм!”, като е гледал сериала. Хората имат удобни психологически механизми, които им позволяват да не се виждат такива, каквито са. Да не мислите, че Волен Сидеров се смята за национален предател? Или Местан за проводник на мръсна политика? Според мен критиките към филма дойдоха най-вече от “разбирачи”. Аз лично се радвам на тези критики – някои от тях бяха съвсем на място, други бяха от професионална завист, трети бяха просто ей така, защото одобрението не е секси, а критиката те издига в собствените ти очи.
Според „Репортери без граници“ България е на стотно място по свобода на словото. Вие вече явно имате поглед отвътре за медиите – къде е основният проблем?
– Основният проблем не само на медиите, но и на цялото общество не е финансов, нито е юридически. Проблемът е морален, колкото и смешно да звучи това. Няма как да имаме свободни медии, ако те са създавани и финансирани от неморални хора, изграждали своята ценностна система по време на комунизма. По ирония на съдбата системата, замислена да създаде идеалния човек, извади от хората най-долните им черти. За щастие тези осакатени морално хора са и доста назад с технологиите. По съвсем естествен път младите завземат постепенно медийната среда, защото тя се пренася в интернет, в социалните мрежи. Там правилата на играта са други, непознати за бивши служители на Държавна сигурност.
Имате две деца. Какво четат? Какво бъдеще виждате за тях?
– Едно от децата чете много, другото – почти никак. Няма да казвам кой кой е, за да си оставя надежда, че нещата скоро ще се променят. Убеден съм, че да четеш има огромен смисъл за това какъв човек ще пораснеш. Не става дума за фактите, които ще научиш, нито за знанията, които ще натрупаш. Става дума за това че ще успееш по-лесно да си изградиш представа за добро и зло и най-вече – няма да имаш илюзии, че светът е някакво адско или някакво райско място. Ще разбереш, че истините не са универсални, че не можеш да налагаш своята правда на останалите и че трябва да си свестен човек, ако искаш да живееш щастливо. Ще разбереш и че да си свестен не е лесна работа.
Баща ви Константин Коцев беше, или по-точно – е един от големите любимци на публиката. Разкажете ни една история с него.
– Ще ви разкажа историята за Константин Коцев, когото всички наричаха Пацо. След смъртта на жена му Сивина, той остана да се грижи сам за две деца в пубертет – Шошо на 15 и Зорица на 14. Освен че работеше непрестанно, често му се налагаше да пътува и да оставя децата без надзор. Не знам какво е правил, не знам как се е държал с нас, но пораснахме, без да си създаваме един на друг гигантски проблеми, без да се оплакваме, щастливи. И най-важното останахме най-близки приятели с него до края. Мерси, Пацо! Не е смешна тази история, но е хубава.
Интервюто взе Румен Василев
„Скарида“ тук
