Първият рап-роман в българската литература: „Дневният живот на нощните пеперуди“ от Деница Дилова (ревю)

13.05.2015 Читатели

Марлена ГЕТОВА

Мразя рапа – във всичките му форми, познати досега – музика, облекло, речник, поведение… Слушах тази „музика” (ако може да се нарече така!) два-три пъти край внука си, внимателно слушах и реших, че не е моята музика и…толкоз! Не допусках, че нещо, което е рап, ще спре повече вниманието ми някога…

НООО! Не познах. Достатъчно беше да поемат ръцете ми романа на Деница Дилова „Дневният живот на нощните пеперуди”, за да си взема обратно думите! Това беше нещо, с каквото не бях се срещала никога през дългия си алчен и ненаситен опит на ЧЕТЯЩ ЧОВЕК! Четях и препрочитах. Подчертавах и отбелязвах с удивителни. Смеех се и плачех. Споделях и се самовглъбявах. Накрая се оказа, че цялата ми книга е добре изрисувана…(ще трябва да купувам нова, чиста!), а аз самата се почувствах като Пири на Северния полюс ! Открих нов тип роман – РАП-РОМАНА! (дали не е по-правилно новото понятие да се изписва слято? – но за това по-добре да попитаме проф. Брезински)

РАП-РОМАН – мечтата на авторката (стр.170). Та той беше налице! Истински РАП! В най-интересния му и привлекателен вид. Роман – чудо! Изненада! Обсебване! Затваряш последната страница и…започваш отначало!

РАП-РОМАН! Написан и отговарящ на типичната му „длъжностна характеристика”! Неподвластен на никаква типична литературна критика! Освен на нетипична рап-критика!!!

В „дневния живот на нощните пеперуди” има всичко:

РАП-РИТЪМ – ускорен и задъхващ, на който не можеш да устоиш;

РАП-ПЪСТРОТЕМИЕ – актуално и вълнуващо, сменящо непрестанно посоката;

РАП-ПЕРСОНАЖИ – познати до болка и нестандартни, толерантни към другостта и странностите на любовта, но до един привлекателни и отзивчиви;

РАП-ПОРТРЕТИ – противопоставни, магнетични, запомнящи се;

РАП-СИТУАЦИИ – изненадващи, внезапно избухващи сред монотонното ежедневие;

РАП-ИЗОБЛИЧЕНИЕ – без селектиране на обекти, без пестене на обидни истини;

РАП-ЖАРГОН – с цветистия език на улицата, но в който цинизмите не гневят и не дразнят отделителната система (като каруцарския хумор при някои т.н. шоумени и шоусценаристи!), а те разсмиват пречистващо;

РАП-ФИНАЛ – непредвидим и логичен, удар с чук по умуващата глава;

РАП-МУЗИКА – която тече чрез текста през цялото време – истинска подводна река, без да чуваш децибелите й…защото сам си я измисляш в момента и с дяволита иронична усмивка тайно си я тананикаш наум!;

РАП-КОНТАКТ – непрестанен, жив диалог между рапър-автор и читател, който неусетно захвърля годините, образованието, авторитета, професията…и се включва в магията на РАПА, сам преобличайки се в рапърска дреха !

Това е „Дневният живот на нощните пеперуди” на Деница Дилова! И неслучайно издателство „Сиела” го обяви за победител в анонимния конкурс за нов български роман през 2014 година! На добър час по книжарските пътеки до Четящия човек (все още!) в нашата мила рап-родина!

От мен – толкова този път в това нестандартно рап-ревю, защото…”Пеперудите” ме чакат пак с „далечен звън на камбана…” от стр.1!