Начало / Читатели / Време за надежди и очаквания

Време за надежди и очаквания

Борислав ГЪРДЕВ

Петнадесет разказа и три повести съдържа сборникът  на Емил Андреев „Боби Блажения и Другия американец“.

Той излиза след четиригодишно мълчание, последвало издаването на романа „Лудият Лука“.

Оказва се, че през престоя си Андреев е работил за телевизията – в частност „Канал 1“ – по втория сезон на „Под прикритие“, 2011 и „Четвърта власт“, 2013, но истината е, че книгата се появява във важен за писателя момент.

Тя трябва да защити репутацията му на опитен и обичан белетрист и да напомни на почитателите му, че е име и класа в кратките белетристични форми.

Аз определено го харесвам повече като драматург – „Да убиеш премиер“, 2004 и романист.

Той ме спечели с „Проклятието на жабата“, 2006, а със „Стъклената река“, 2004 достигна своята творческа пълнота и връх, останал непреодолян за него и след „Лудият Лука“, 2011.

Очаквах с любопитство новия му сборник, исках да разбера дали почива на стари лаври или търси развитие и други хоризонти.
Поместените разкази са интересни и увлекателни, Андреев умее да пласира нестандартни образи – чешити, обаятелни персонажи от напрегнатото ни ежедневие, което, независимо от познатите си координати, получава при него винаги необичайна и интересна форма .

В стремежа си да се хареса на читателя той дълбае в паралелни светове – „Мира, кучетата и клошарят“, вкарва в действие магическия реализъм, на който е майстор – „Плавеят“, „Лейди Джейн“ или прибягва до похватите на криминалето – „Близо до солта“, „Сашо и социоложката“…

Историите му са винаги занимателни, сочно разказани, с търсени универсални внушения – „Ханка, която се хранеше красиво“, „Възпоминания от София“, но не винаги ординерната и банална по своята същност съвременност се поддава на изкусни манипулации по смесването на фантазия и действителност,поради което  Андреев не всякога „уцелва ваксата“.

В някои от разказите му осезаемо се чувства самоцелна атрактивност, желанието му да адаптира  на всяка цена средата в друга реалност,която е  интересна за него.
При такива напъни се раждат и полууспехи – „Мама лома“, и откровени подхлъзвания, родеещи се с жълтото популярно четиво – „Кучката, копелето и стенният часовник“.
Осъзнавам, че писането на разкази е трудна и неблагодарна работа  – ако перифразирам автора на „Рибката“ – вземат се добри пари от женски списания след като натракаш 8000 знака, но дали вдъхновението идва винаги по твое желание, и изтъквайки допуснатите от него гафове не мога да не отбележа, че дори и в по – скромните си работи като „Див кон“ и „Роза по Дунава“ той си е все такъв харесван сладкодумен разказвач, готов като продавач на надежди да ни поднесе поучителна история с неочакван край.
Силата си на ярък и талантлив белетрист Емил Андреев защитава с повестите си.

Ситуирани във времето на соца, с главни герои девственици – каква е тази мода? – те обаче са креативно неравностойни.

Най-скромна като реализация е „Нескончаем курник“ – историята на един проточил се купон в мрачната лепкава вечер от края на развития социализъм, осмислена и анализирана от даскала по пияно Бойчо, с когото ще се срещнем и в „Тихият българин“.

„Тихият българин“ е апотеоз на достойния провинциален интелектуалец Йордан Филипов, превърнал се в ментор и пример за подражание на невзрачния Бойчо и хроника на една кратка, но съдържателна дружба и епистоларна връзка, приключила със смъртта на преводача от немски език.
Най-завършена, цялостна и убедителна като резултат, е третата повест – „Боби Блажения и Другия американец“.

В нея се откроява с елмазен блясък авторът на „Ломски разкази“, 1996.

„Боби Блажения…“ е и стегнат, минимизиран епос, и обяснение в любов към Дунав и родния Лом и компресирана хроника на българската орис, добила облика на главния герой – побъркалият се изобретател и аптекар Борислав, роден през 1919 г., живял в три Българии, предаден от голямата си любов Екатерина, сблъскал се с Другия американец – Джон, Джак или може би Сам, спътникът на бъдещия президент Джон Ф.Кенеди, де факто откраднал  му и любовта , и мечтите,  и живота.
Боби, доживял демокрацията разорен и бездомен, останал постоянен клиент на местната психиатрия.

Блажения остава девствен и непокварен от миазмите на времето, с погазени мечти и загубено имущество, но незлоблив по природа и не криещ в душата си омраза и желание за мъст.

Това е голямата метафора на смачканата, унизена родна страна, употребена и лъгана от два строя и водеща днес жалко поменуване!

Метафора толкова силна , устойчива и ефективна, че  наистина изпитвам благородна завист към автора за неговата находка.

Именно „Боби Блажения и Другия американец“ ми дава основание да смятам, че Емил Андреев е в добра кондиция и от него могат да се очакват нови предизвикателства и интересни художествени достижения като наследник на гениалната си съгражданка Яна Язова.

Аз съм в напрегнато очакване и ще чакам с интерес следващия му роман, който, надявам се, ще излезе не непременно след пет години…

„Боби Блажения и Другия американец“ тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

225012_b

Стив Бери: Внимавайте, докато четете тази книга: може да остави следа върху вас!

В „Черният списък“ на Джак Кар целият екип на капитан трети ранг Джеймс Рийс загива …