„Момичето Айнщайн“ от Филип Стингтън (ревю)

07.05.2015 Читатели

Златина ПЕТКОВА

Да решиш да вградиш в основата на романа си личността на Алберт Айнщайн е рисковано начинание. То или ще заздрави текста ти, превръщайки го в нещо възхитително и ново, или ще го обрече на подражателство и разпад. Дори само заради смелостта на този експеримент, книгата на Филип Стингтън заслужава читателското внимание. Трудно обаче бих могла да определя типа хора, на които би се харесала. В нея сякаш има по малко за всекиго. История, литература, психология, физика, математика, мистика и романтика се преплитат между страниците и дават възможност на любопитството ни да тръгне по най-вълнуващата за него нишка.

Сюжетът ни пренася в 1932 година, няколко месеца преди идването на Хитлер на власт. В горите край Берлин момиче е открито голо и на ръба на смъртта. След физическото възстановяване се оказва, че младата жената има амнезия. Единственото, което се знае за нея е, че преди да стане жертва на престъплението е отивала на лекцията на Алберт Айнщайн. Със случая й се заема психиатърът Мартин Кирш, който е готов да стори и невъзможното, за да възстанови паметта и предишния й живот. Дали обаче това е добра идея? Не ли понякога забравата най-ефективното лекарство? Може ли споменът да промени случилото се? Да изтрие болката от изоставянето? Ужасът от изнасилването? Има ли любовта силата да победи безумствата на цяла държава, заела се да унищожи различността във всичките й форми? Постижим ли е личният щастлив край на фона на историческия апокалипсис ? Все въпроси, на които книгата няма да ви даде отговори, а ще ви принуди сами да ги потърсите сред десетките гласове, звучащи в нея. Между позитивните неща обаче, няма как да премълча и критиката си относно превода, редакцията и коригирането на текста. В тях има очевидни неточности, които, ако бяха избегнати, щяха да спомогнат за още по-доброто възприемане . Като изключим тези технически слабости, „Момичето Айнщайн“ е литературна дързост, която трябва да се изживее докрай. А след края й, повярвайте ми, дълго ще се питате:“ Ама това наистина ли се е случило?“.

„Момичето Айнщайн“ тук