Лира Литературно-рекламна Агенция
Лори Нелсън Шпилман влиза в света на литературата с дебютния си роман „Списъкът на живота“. Книгата се радва на голям успех, досега е преведена на 27 езика, включително български („Книгопис“). Преди да се отдаде на писането, работи като логопед в държавната образователна система на САЩ. Шпилман даде интервю специално за читателите на lira.bg.
––
Дебютният ви роман „Списъкът на живота“ се радва на голям успех. Какви бяха предварителните ви очаквания? Страхувахте ли се от един евентуален неуспех?
– „Списъкът на живота“ надхвърли всичките ми очаквания. Много съм щастлива заради международния успех. Като нов автор аз съм трогната, развълнувана, но и малко напрегната. Трудно ми беше да напиша втори роман, защото усещах голямото напрежение от страха да не разочаровам читателите си.
Какво ви мотивира да пишете?
– Винаги съм обичала да се губя в добра история, независимо дали е книга, която чета или пиша. Аз съм затворен човек и предпочитам да слушам пред това да говоря, когато съм в компания. Писането ми дава глас. Удовлетворяващо е да знам, че книгите ми са достигнали до толкова много хора. Нямам деца и романите ми са моето наследство.
Вашата героиня Брет е трето дете в семейството, вие сте четвърто. Посвещавате романа си на вашите родители. Има ли автобиографичен елемент в него или всичко е фикция?
– Не, всичко е измислено. Моите родители са живи, добре са и не са собственици на известна козметична компания. За разлика от връзката на моята героиня с нейния баща, моята връзка и с двамата ми родители е много добра. Сцените с преподаването по домовете или гостуването в домове за бездомни са базирани на моя опит, но всички герои са измислени.
„Списъкът на живота“ ще бъде филмиран. Кога ще бъде готов филмът?
– Това е добър въпрос и ми се искаше да знам отговора. „Fox Studios“ в Холивуд купи правата за филмиране. Те наеха някой да напише сценария, но честно казано не знам дали филмът изобщо ще бъде направен. Много често студията купуват правата, но филм така и не излиза. Аз се надявам моят случай да не е такъв.
Кога човек е по-щастлив – когато дава или когато получава любов?
– Още един много добър въпрос! Мисля, че зависи от човека. Аз съм по-щастлива да давам любов. С всичко – пари, време, любов – ми е по-добре, като давам. Но когато даваш, но не получаваш любов, може да бъде много тежко.
Втората ви книга „Sweet Forgiveness“ ще излезе през юни тази година и вероятно ще бъде преведена на български. Разкажете ни за третата книга върху, която работите.
– Много съм щастлива, че „Книгопис“ ще публикува „Sweet Forgiveness“, макар да не съм сигурна кога точно ще излезе. Работното заглавие на третата ми книга е „Quote Me“. Това е история за жена, която губи сина си, и дъщеря, която й помага да продължи напред, като я връща към същите вдъхновяващи цитати, които тя й е оставяла в кутията за обед преди години. Успях да го разкажа кратко, както се предполага за един писател! Засега е много забавна за писане. Много по-приятно е да нямаш търпение да седнеш на компютъра да пишеш, отколкото да чувстваш, че трябва да го направиш.
В България образователната система е в колапс. Вие имате опит като учител. Добра ли е държавната образователна система в САЩ?
– Нашата образователна система също има проблеми. Имаме някои страхотни държавни училища, но те често са само в богатите райони. Училищата в бедните райони имат нужда от помощ, но за съжаление правителството не осигурява нужните ресурси.
Кои писатели са ви повлияли и какво четете в момента?
– Чета главно художествена проза и за мен добрата история и доброто писане вървят ръка за ръка. Ако книгата ме накара да почувствам нещо – надежда, отчаяние, болка или радост – вече съм й почитателка. Като прибавим интересна обстановка и пленителни персонажи – няма да мога да се откъсна от страниците дни наред. Някои от любимите ми книги са „На изток от рая“ от Джон Стайнбек, „Слугинята“ от Катрин Стокет, „Тайният живот на пчелите“ от Сю Монк Кид, „Ловецът на хвърчила“ от Халед Хосейни, „Устоите на земята“ от Кен Фолет, „A Tree Grows in Brooklyn“ и почти всичко от Мейв Бинчи и Елизабет Бърг.
Марк Твен, Хемингуей, Бредбъри, Буковски , Нийл Геймън са известни и с любовта си към котките. Дори Алън Гинсбърг казва, че е научил по нещо за света от всяка котка, която е обичал. Доколкото знам имате котка. Какво ви дава тя и какво ви взема?
– Аз имам най-добрата котка на света. Нейното име е К. С., което е съкратено от Kitty Cat. Тя остарява и бих я клонирала, ако можех. Тя е сладка, винаги щастлива и лесна за гледане, каквато ми се искаше аз да бъда. Научила съм много неща от нея, включително, че една дрямка на слънце може да реши всички проблеми.
Благодаря много за хубавите въпроси. Всичко най-хубаво от слънчевия и топъл Мичиган!
Интервюто взе Румен Василев
„Списъкът на живота“ тук
