Лира Литературно-рекламна Агенция
Жил Льогардиние е роден през 1965 г. в Париж. Работил е като пиротехник, киносценарист, режисьор на документални филми и реклами. От 7 май на българския книжен пазар излиза „От утре почвам нов живот!“ – петият му роман. Написан със свежо чувство за хумор, той се превръща в бестселър, преведен e на 16 езика и предстои да бъде филмиран. От книгите на Жил Льогардиние са продадени над 2 милиона екземпляра. Писателят заема престижното четвърто място в класацията за най-продавани френски автори за 2014 г. Живее в Париж със съпругата си Паскал и двете им деца.
––––––
Представете ни се с няколко думи.
– Петдесетгодишен, женен, с две деца, обожавам киното. Преди години се осмелих да пиша, защото смятах, че това е най-съкровеният начин за общуване. Ценя честността, лоялността, отзивчивостта без задни мисли. Обичам да споделям лични неща и да разменям усмивки с хора, които вероятно няма да видя никога повече. Ненавиждам канелата, горчивината (както на вкус, така и в живота) и хората, които определят другите според професията им. Смятам, че съм съвсем обикновен човек, осъзнал, че не представлява нищо без другите. Старая се да живея достойно с хората, които обичам.
Защо слагате котки на кориците на книгите си?
– Началото постави корицата на „От утре почвам нов живот!“. Моят редактор ми предложи проект на корица с женски образи, навяваща асоциации с чиклит, но изобщо не ми хареса, а и не съответстваше на книгата. За мен е важно да оставиш на читателя свободата сам да си представи главната героиня. Затова предложих котка с перуанска шапка – каква е връзката със сюжета, ще разберете от последните страници на романа. А и си казах – дори и корицата да не накара хората да си купят книгата, то поне със сигурност ще ги накара да се усмихнат! Котките ми донесоха щастие и се превърнаха в моя запазена марка!
Как успявате толкова добре да влезете в кожата на жена?
– Чувал съм какви ли не истории – че всъщност книгите ми са написани от жена или дори че съм транссексуален! Всъщност забравяме, че основната задача на всеки писател е да създаде образ, който се различава от самия него. Флобер не е бил Мадам Бовари и авторите на трилъри не са психопати, нали? Наблюдавам жените през целия си живот – те са като пъстроцветни дъги, които озаряват небето! В училище не бях нито най-красивият, нито най-умният, но момичетата с разбити сърца намираха утеха при мен. Именно благодарение на тях започнах да разбирам женския начин на мислене, който коренно се различава от мъжкия. Осъзнах, че под привидната нежност и крехкост се крие необикновена сила и способност да не спират да се надяват. Вярвам, че светът съществува благодарение на жените и че животът има смисъл именно заради тях!
Откъде черпите вдъхновение за романите си?
– От силната емоция: независимо дали става дума за самота, желание, разочарование, отвращение. Героите ми неизменно се намират на кръстопът – обожавам точно тези моменти, когато животът се решава и съдбите на различните хора се преплитат. Нямам рецепта за разказване на история. За мен писането прилича на влюбването: случва се спонтанно, импулсивно, и представлява дълбока и чиста емоция, която извира от сърцето на човек.
Какво място заемате в съвременната френска литература според вас?
– Не знам, а и честно казано, няма значение – нека всеки ме постави на което място пожелае. Важно за мен е мястото, което читателите ми отреждат в сърцата и живота си. Не пиша заради критиците или за да се докажа – наградите не ме вълнуват. Пиша, за да разкажа дадена история, която да докосне хората.
Пишете трилъри, детско-юношески романи, но постигате успех именно с хумористичните съвременни романи. Как успявате да преминете от един жанр в друг?
– Човек не се облича по един и същи начин всеки ден и не яде едно и също ястие на закуска, обед и вечеря, нали? Хората гледат различни филми според настроението си – понякога имат желание за документални поредици, друг път им се гледа екшън или комедия. Защо тогава авторът да се ограничава с един-единствен жанр? Аз просто следвам инстинктите си и разказвам историите, които искам да споделя с читателите, без да си поставям жанрови рамки.
Постигнахте голям успех с „От утре почвам нов живот!“ не само във Франция, но и в цяла Европа. Промени ли се животът ви след това?
– Успехът е много относително понятие. При всички случаи успехът в литературата не може да се сравни с този в киното – мащабите са много по-малки! Работя в киното от трийсет години и съм бил свидетел на невероятен триумф и изключителна слава, която предизвикваше масова истерия. Това ми помогна да остана здраво стъпил на земята и да не се главозамая от постиженията си.
С кого от героите си се идентифицирате в най-голяма степен?
– Всичките ми герои са ми близки в определени аспекти, но нито един не се припокрива с мен. Наша обща черта е способността да обичаме и да се надяваме. Не се крия зад нито един от образите си обаче – ако реша да говоря за себе си, ще го направя открито, без маски!
Вашите романи карат хората да се забавляват, наричат ги „най-доброто лекарство срещу кризата“. Смятате ли, че това е действителната роля на културата в наши дни – да забавлява и отвлича вниманието от проблемното ежедневие?
– Според мен хората търсят това, от което се нуждаят във всяка сфера от живота си. Всеки сам избира своята кола, обзавеждането за дома си и приятелите си според своя вкус. Имам късмета и привилегията читателите да харесват книгите ми – споделяли са ми, че ги карат да се чувстват добре. Това за мен е най-голямата и стойностна награда!
И накрая, ще ви зададем въпроса, на който Жули се опитва да си отговори в „От утре почвам нов живот!“: Кое е най-идиотското нещо, което вие сте правили в живота си?
– Правил съм страшно много глупости – най-вече от любов. Предполагам обаче, че най-идиотското нещо в живота ми предстои да се случи в следващите четиридесет години!
Интервюто е предоставено на lira.bg от издателство „Хермес“
