„Безкраен пъзел“ от Франк Клоуз (анотация и откъс)

29.04.2015 Любопитно

Позовавайки се на редица изтъкнати имена във физиката – от Джеймс Максуел и Алберт Айнщайн, до Ричард Файнман и Питър Хигс – Франк Клоуз разбулва мистерията около така популярната през последните години квантова теория. Високата ерудиция на Клоуз проличава във всеки ред – ученият обяснява сложните идеи на достъпен за широка аудитория език.

„Безкраен пъзел“ представя уникална среща с умовете на някои от най-великите учени, живели през последния век, и с техните невероятни идеи, залегнали в основата на съвременната ни технологична ера. Със забавни и добре подбрани цитати Франк Клоуз съумява да разкрие личността на учения зад всяко откритие. По този начин важните научни пробиви стават не само ясни и достъпни за читателя, но и му позволяват да се почувства част от процеса на създаване на наука. Авторът проследява в детайли напредъка ни в разбирането за структурата на материята и хвърля светлина върху редица въпроси, свързани със строежа на нашия свят.

Франк Клоуз (1945) е уважаван специалист, професор по физика в Оксфордския университет. Вицепрезидент на Британската асоциация за напредък на науката и член на Кралския институт на Великобритания са само част от авторитетните отличия на Клоуз. Автор е на редица трудове в областта физиката, сред които и „Безкраен пъзел“, а наред с това Франк Клоуз е носител и на множество престижни отличия: наградата „Майкъл Фарадей“, медалът „Келвин“ на Британския физичен институт и др.

–

„Създаването на квантовата теория на полето е сред най-великите постижения на човечеството и се нарежда редом до работите на Айнщайн, Нютон и Дарвин. Франк Клоуз представя сложните идеи по ясен и изключително разбираем начин. Всеки, който иска да разбере защо построихме LHC – Големия адронен ускорител на частици в ЦЕРН, както и какво се надяваме да разберем чрез него, трябва да прочете тази книга.“ – Дан Хупър, автор на „Тъмният Космос“ и на „Отпечатъкът на Природата“

ОТКЪС

Файнман и Швингър не са сами – в Япония Шиничиро Томонага също е разрешил загадката. Фриймън Дайсън доказва, че и трите теории в основата си са еднакви. Файнман, Швингър и Томонага получават Нобелова награда за КЕД. Дайсън обаче е пропуснат.

По време на войната в Япония Шиничиро Томонага е човекът, който поддържа теоретичната физика жива. През 1943 г., интелектуално изолиран и подтикнат само и единствено от теорията, Томонага създава математическа рамка, която се справя с безкрайностите на КЕД. Публикува я на японски език. В онзи момент отместването на Лемб и аномалният магнитен момент на електрона били далеч в бъдещето. По време на участието на САЩ във войната колегите на Швингър и Файнман разработвали експерименталните техники, които ще доведат до откритията на Лемб.

Томонага научава за важните експерименти, представени на Шелтър Айланд, не от статия в научната литература, а от новинарска публикация в японски вестник. Физикът съпоставя резултатите със своята теория и открива, че те си съответстват. След което незабавно изпраща писмо до Опенхаймер.

Каква ирония само! Томонага създавал теорията в Япония, докато Опенхаймер ръководел Файнман, а косвено и Швингър, в проект, който поставя Япония на колене . Едва след това те на свой ред публикуват собствените си версии на теорията. Ето как Опенхаймер се оказва пътят, по който плодовете на японската теоретична физика достигат до лидерите на американската наука.

Скоро научните трудове на Томонага и неговите ученици започват да се превеждат на английски език. Изведнъж се появяват три теории за това как да се справим с безкрайността, докато само месеци по-рано не съществувала нито една. В този момент на сцената се появява младият английски математик Фриймън Дайсън.

„Безкраен пъзел“ тук