Днес, 24 април, се навършват 200 години от рождението на английския писател Антъни Тролъп. Той е сред най-успешните, уважавани и плодовити автори от Викторианската епоха. Написал е множество романи, разкази, нехудожествени творби и пиеси. Най-популярен е с поредицата си с политическа и социална насоченост „Chronicles of Barsetshire“. Част от нея е и класиката „Барчестърски кули“. Книгата е преведена и на български език. Тролъп умира през 1882 г. Ето и няколко цитата от писателя, публикувани в goodreads.com:
„Свършването на една задача всеки ден, ако е наистина всеки ден, помага повече от епизодичния труд дори на Херкулес.“
„Не позволявай на любовта да пречи на апетита ти. Аз никога не си го позволявам.“
„Четенето е единственото удоволствие, което не изисква подправки. То продължава дори след като всички останали удоволствия избледняват.“
„От всички изисквания към една книга, най-важното е да бъде четима.“
„Никога не мисли, че не мисли, че не си достатъчно добър. Хората ще те приемат почти винаги по начина, по който ти сам се приемаш.“
„Какво би могло да бъде по-голям лукс от диван, книга и чаша кафе?“.
„Никой няма добро мнение за човек, който няма добро мнение за себе си“.
„Любовта е като всеки друг лукс. За да я имаш, трябва да можеш да си я позволиш“.
„Няма щастие в любовта, освен в края на английски роман“.
„Любовта към книгите е твоя билет за най-великото, най-чистото и най-съвършено удоволствие, което Бог е създал за своите създания“.
„Преди всичко, никога не си мисли, че не си достатъчно добър“.
„Героите на един романист трябва да са с него, когато заспива и когато се събужда. Той трябва да се научи да ги мрази и обича“.
„Познавате ли беден човек, чието положение да е подобрено от закона или от адвокат?“.
„Най-голямата грешка, която човек може да направи, е да реши, че хубавите неща в живота не си заслужават да се спечелят“.
„Оръжието на една жена е нейният език“.
„Ако един автор разкаже историята си и докосне сърцето на читателя, накара го да се разплаче, значи си е свършил работата добре“.
„Един роман не струва, ако читателят не може бъде съпричастен на героите, чиито имена намира на страниците“.
„Това, че мога да чета и да бъда щастлив, докато чета, е благословия“.
„Няма начин да пишеш добре и в същото време да пишеш лесно“.