Борислав ГЪРДЕВ
Новата книга на Людмила Филипова не е новела, роман или разказ.
Формално носи белезите на пътепис, но е и личен дневник, поглед към човешката натура и същност, размисъл по глобалните проблеми, свързани с България и света, с опазването на природата и съхраняването на ония добродетели и качества, които ни правят човеци с мисия на тази земя.
Филипова е написала „Пътуване до Края на света“ колкото като част от един проект за популяризация на българската мисия в Антарктида, толкова и за да даде приноса си за опазването на ледения континент в неговия девствен, чист и все още непокварен вид, превръщащ то във феномен за нашата цивилизация.
Именно по тази причина тя гостува от 16 декември 2014 г. при българските полярни изследователи , а на 7 януари 2015 г. дарява след освещаване от патриарх Неофит икона, предназначена за антарктическия ни храм „Свети Иван Рилски“.
Откровенията й в новата книга се четат на един дъх, като дебело подчертавам, че това е наистина една дълбоко интимна и съкровена творба.
Тя се създава след преживени лични драми и разочарования, като бягство от светската суета и поквара, но и за разкриване след това на изконната ти същност,която добива истинския си облик сред ледената пустиня, приобщавайки се към света на ледниците, пингвините, морските лъвове…
Всъщност срещите с гърбатия кит и леопардовия тюлен са най-вълнуващите и грабващите в повествованието на Филипова,от тях лъха неподправен първичен възторг от срещата с тези уникални представители на снежната фауна.
„Пътуване до Края на света“ е модерно и субективно поднесен поглед към ледения континент, който обаче държи сметка за родната традиция в пътеписния жанр – от Алеко и Вазов, през Борис Шивачев и Веселин Андреев до Блага Димитрова, надграждайки я по посока актуалните животрептящи проблеми, свързани с опазване на околната среда и екологичното равновесие на планетата ни, което пък автоматично превръща книгата в значим и важен литературен факт.
Писателката обича пищната зрелищност на повествованието и поради това не се изненадвам от обилния майсторски пласиран и прецизно заснет илюстративен материал, който подхранва , дообогатява и доосмисля текста, втъкан в него като пъстър цветен килим, карайки ни да се чувстваме част от призваните щастливици, присъстващи на видеобеседа или закрита прожекция тип „Нешънъл джеографик“, а защо не и като онези щастливи зрители, които обичат класиките на Джеймс Камерън „Експедиция „Бисмарк“(2002) или „Призраци в бездната“(2003)…
„Пътуване до Края на света“ е и изповед , и обяснение в любов към родината, към постигнатото в Антарктида от хора като професорите Пимпирев и Димов, и авторско желание за поставяне под българския православен храм на времева капсула, която да събира идеи, предложения, открития и съвети, за да се запази за поколенията автентичния вид на Белия континент.
В „Проект: Антарктида“ се е отлял в завършена форма алтруизмът и идеализмът на неговата създателка, на която пожелавам дръзновение, оптимизъм, преодоляване на отчаянието от трудностите и събиране на сили за следващ роман след 30 септември 2015 г., когато ще приключи събирането на посланията за опазването на Антарктида…
„Пътуване до Края на света“ тук