Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 13 април, се навършват 107 г. от рождението на ирландския драматург и автор Самюъл Бекет. Той е роден през 1906 г. Носител е на Нобелова награда за литература за 1969 г. Интересен факт е, че дава премията си за благотворителност. Много негови произведения са преведени на български, сред които „Мерсие и Камие”, „В очакване на Годо”, „Молой”, „Краят на играта” и др. Умира през 1989 г. Представяме ви цитати от Бекет, публикувани в huffingtonpost.com.
На Земята си. Няма лек за това.
Не, не съжалявам за нищо, всичко, за което съжалявам, е, че съм роден, а умирането е дълга и уморителна работа.
Всички сме родени луди. Някои оставаме такива.
Поетите са сетивността, а философите са разумът на човечеството.
Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.
Може би най-добрите ми години са зад мен. Когато е имало шанс за щастие. Но аз не бих ги поискал обратно. Не и с огъня, който гори в мен сега.
Обикновено не виждам добра сделка. Също така не чух за добра сделка. Честно казано, не бях там. Честно казано, не съм бил никъде.
Ако не знаеш къде си в момента, значи си мъртъв
Сълзите в света са постоянна величина. За всеки, който започва да плаче някъде, друг спира. Същото се отнася и за смеха. Нека не говорим лошо за нашето поколение, то не е по-нещастно от своите предшественици.
Прекарахме живота си по наше усмотрение, опитвайки се да съберем на едно място в един и същи миг лъч светлина и свободна пейка.
Сътворението на света не се е състояло веднъж завинаги, а се състои всеки ден.
Всеки може да се извърне настрани и да не гледа, но кой знае какво вижда щраусът със заровена глава в пясъка?
Първо танцувай. После мисли. Това е естественият ред.
Моите грешки са моят живот.
Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен.
Аз съм така – или забравям веднага, или никога.
Единственият грях е грехът да се родиш.
Прекарахме живота си по наше усмотрение, опитвайки се да съберем на едно място в един и същи миг лъч светлина и свободна пейка.
Сълзите се стичат по бузите ми, без очите ми да мигат . Какво ме кара да ридая така? От време на време… а няма нищо тъжно тук. Сигурно ми изтича мозъкът.
Имам своите недостатъци, но да сменям настроението си не е един от тях.
Да намери форма, която да съпътства бъркотията – това е задачата на твореца сега.
През целия си живот се влачим през едно блато. Ядем, шибаме се, серем, опитваме се да запалим някаква малка светлинка, и накрая умираме, това е всичко.
Свързани заглавия
Ръкопис на Самюъл Бекет отива на търг, очаква се цената му да бъде около милион паунда
Самюъл Бекет: Всички сме родени луди. Някои оставаме такива
Чуйте Самюъл Бекет да чете от романа си „Watt”
100-те най-велики книги за всички времена според „Крисчън Сайънс Монитър”
Копие от първия роман на Самюъл Бекет е продадено за 12 000 паунда, парите отиват за благотворителност
Нора към съпруга си Джеймс Джойс: Защо не пишеш книги, които хората могат да четат?
Самюъл Бекет и Вацлав Хавел си посветили пиеси
Университетът Кеймбридж публикува кореспонденцията на Самюъл Бекет
Книги от Бекет тук
