Начало / Автори / Самюъл Бекет: На Земята си. Няма лек за това

Самюъл Бекет: На Земята си. Няма лек за това

Днес, 13 април, се навършват 107 г. от рождението на ирландския драматург и автор Самюъл Бекет. Той е роден през 1906 г. Носител е на Нобелова награда за литература за 1969 г. Интересен факт е, че дава премията си за благотворителност. Много негови произведения са преведени на български, сред които „Мерсие и Камие”, „В очакване на Годо”, „Молой”, „Краят на играта” и др. Умира през 1989 г. Представяме ви цитати от Бекет, публикувани в huffingtonpost.com.

 На Земята си. Няма лек за това.

Не, не съжалявам за нищо, всичко, за което съжалявам, е, че съм роден, а умирането е дълга и уморителна работа.

Всички сме родени луди. Някои оставаме такива.

Поетите са сетивността, а философите са разумът на човечеството.

Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.

Може би най-добрите ми години са зад мен. Когато е имало шанс за щастие. Но аз не бих ги поискал обратно. Не и с огъня, който гори в мен сега.

Обикновено не виждам добра сделка. Също така не чух за добра сделка. Честно казано, не бях там. Честно казано, не съм бил никъде.

Ако не знаеш къде си в момента, значи си мъртъв

Сълзите в света са постоянна величина. За всеки, който започва да плаче някъде, друг спира. Същото се отнася и за смеха. Нека не говорим лошо за нашето поколение, то не е по-нещастно от своите предшественици.

Прекарахме живота си по наше усмотрение, опитвайки се да съберем на едно място в един и същи миг лъч светлина и свободна пейка.

Сътворението на света не се е състояло веднъж завинаги, а се състои всеки ден.

Всеки може да се извърне настрани и да не гледа, но кой знае какво вижда щраусът със заровена глава в пясъка?

Първо танцувай. После мисли. Това е естественият ред.

Моите грешки са моят живот.

Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен.

Аз съм така – или забравям веднага, или никога.

Единственият грях е грехът да се родиш.

Прекарахме живота си по наше усмотрение, опитвайки се да съберем на едно място в един и същи миг лъч светлина и свободна пейка.

Сълзите се стичат по бузите ми, без очите ми да мигат . Какво ме кара да ридая така? От време на време… а няма нищо тъжно тук. Сигурно ми изтича мозъкът.

Имам своите недостатъци, но да сменям настроението си не е един от тях.

Да намери форма, която да съпътства бъркотията –  това е задачата на твореца сега.

През целия си живот се влачим през едно блато. Ядем, шибаме се, серем, опитваме се да запалим някаква малка светлинка, и накрая умираме, това е всичко.

Свързани заглавия
Ръкопис на Самюъл Бекет отива на търг, очаква се цената му да бъде около милион паунда

Самюъл Бекет: Всички сме родени луди. Някои оставаме такива
Чуйте Самюъл Бекет да чете от романа си „Watt”
100-те най-велики книги за всички времена според „Крисчън Сайънс Монитър”
Копие от първия роман на Самюъл Бекет е продадено за 12 000 паунда, парите отиват за благотворителност
Нора към съпруга си Джеймс Джойс: Защо не пишеш книги, които хората могат да четат?
Самюъл Бекет и Вацлав Хавел си посветили пиеси
Университетът Кеймбридж публикува кореспонденцията на Самюъл Бекет

Книги от Бекет тук

Прочетете още

world-book-day

За хората книгите са това, което за птиците са перата

10 хубави и вдъхновяващи цитата, с които да отбележим празника днес – световния ден на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *