Начало / Автори / Самюъл Бекет: На Земята си. Няма лек за това

Самюъл Бекет: На Земята си. Няма лек за това

Днес, 13 април, се навършват 107 г. от рождението на ирландския драматург и автор Самюъл Бекет. Той е роден през 1906 г. Носител е на Нобелова награда за литература за 1969 г. Интересен факт е, че дава премията си за благотворителност. Много негови произведения са преведени на български, сред които „Мерсие и Камие”, „В очакване на Годо”, „Молой”, „Краят на играта” и др. Умира през 1989 г. Представяме ви цитати от Бекет, публикувани в huffingtonpost.com.

 На Земята си. Няма лек за това.

Не, не съжалявам за нищо, всичко, за което съжалявам, е, че съм роден, а умирането е дълга и уморителна работа.

Всички сме родени луди. Някои оставаме такива.

Поетите са сетивността, а философите са разумът на човечеството.

Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.

Може би най-добрите ми години са зад мен. Когато е имало шанс за щастие. Но аз не бих ги поискал обратно. Не и с огъня, който гори в мен сега.

Обикновено не виждам добра сделка. Също така не чух за добра сделка. Честно казано, не бях там. Честно казано, не съм бил никъде.

Ако не знаеш къде си в момента, значи си мъртъв

Сълзите в света са постоянна величина. За всеки, който започва да плаче някъде, друг спира. Същото се отнася и за смеха. Нека не говорим лошо за нашето поколение, то не е по-нещастно от своите предшественици.

Прекарахме живота си по наше усмотрение, опитвайки се да съберем на едно място в един и същи миг лъч светлина и свободна пейка.

Сътворението на света не се е състояло веднъж завинаги, а се състои всеки ден.

Всеки може да се извърне настрани и да не гледа, но кой знае какво вижда щраусът със заровена глава в пясъка?

Първо танцувай. После мисли. Това е естественият ред.

Моите грешки са моят живот.

Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен.

Аз съм така – или забравям веднага, или никога.

Единственият грях е грехът да се родиш.

Прекарахме живота си по наше усмотрение, опитвайки се да съберем на едно място в един и същи миг лъч светлина и свободна пейка.

Сълзите се стичат по бузите ми, без очите ми да мигат . Какво ме кара да ридая така? От време на време… а няма нищо тъжно тук. Сигурно ми изтича мозъкът.

Имам своите недостатъци, но да сменям настроението си не е един от тях.

Да намери форма, която да съпътства бъркотията –  това е задачата на твореца сега.

През целия си живот се влачим през едно блато. Ядем, шибаме се, серем, опитваме се да запалим някаква малка светлинка, и накрая умираме, това е всичко.

Свързани заглавия
Ръкопис на Самюъл Бекет отива на търг, очаква се цената му да бъде около милион паунда

Самюъл Бекет: Всички сме родени луди. Някои оставаме такива
Чуйте Самюъл Бекет да чете от романа си „Watt”
100-те най-велики книги за всички времена според „Крисчън Сайънс Монитър”
Копие от първия роман на Самюъл Бекет е продадено за 12 000 паунда, парите отиват за благотворителност
Нора към съпруга си Джеймс Джойс: Защо не пишеш книги, които хората могат да четат?
Самюъл Бекет и Вацлав Хавел си посветили пиеси
Университетът Кеймбридж публикува кореспонденцията на Самюъл Бекет

Книги от Бекет тук

Прочетете още

Woman reading book in grass under tree with white blossoms

11 цитата за пролетта

Обикновено през март времето включва както минусови, така и високи температури. Затова и мнозина очакват …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *