Лира Литературно-рекламна Агенция
Любина ЙОРДАНОВА
И така. Моментът настъпи. Неочаквано.
Смъртта е на прага, а той иска да си спомни нещо много важно.
Най-великият кулинарен критик на света има на разположение само няколко часа, за да се докосне отново до онзи вкус, който някога го е дарил с божествено удоволствие. Докато лежи на смъртния одър, Пиер Артан хаби последните си сили, за да преживее отново не любими епизоди с хората, които би трябвало да обича, а онези угощения, които са го дарили с миг на забрава, на радост, на празненство.
Връщайки се в миналото, той описва с такава наслада, изящество и страст незабравимите вкусове на съвсем непретенциозни храни. Спомня си за месото в Танжер; за хляба, купен в едно дюкянче от предградията; американските препечени филийки от „Кафенето на Джон край океанския плаж“; сорбето от портокал на Марке; майонезата на майстор Лесиер… Пресъздава текстурата и аромата им така, че все едно и ти ги вкусваш. А четенето на тази книга се превръща в пиршество от най-висока класа.
Кулинарното приключение на всепризнатия критик се редува с монолозите на всички същества, които по един или друг начин са били част от живота му досега. Като се започне от семейството му и се стигне до просяка на улицата, любовниците му, та дори и домашният му любимец споделя мислите си за човека Пиер Артан.
Мненията варират от дълбоко презрение, съжаление и разочарование до истинско възхищение.
Най-добри чувства към него таят домашната прислужница Виолета и котаракът му Рик. Не може да се твърди същото за близките му, които по-скоро го ненавиждат, заради пренебрежението и отвращението, с които той цял живот ги е удостоявал.
И дори в часа на смъртта си, Пиер Артан остава обсебен от храната. Единственото, което иска е да си спомни отново за, за… И ето – мигът на просветлението настъпва. От дълбините на паметта си изравя божествения вкус на едно лакомство, купено от супермаркета…
Не си мислете, че това е кулинарна книга. Напротив! Десертът, който ни е приготвила Мюриел Барбери, е насищаща смес от поезия и философия.
Тук храната е метафора на най-важното нещо, което животът може да ти даде да опиташ – безкраен миг, незабравим спомен, случайно откритие, чистата радост, която носят обикновените неща, усещането за вкуса като изкуство, като израз на съществуване.
„Лакомството“ тук
