Лира Литературно-рекламна Агенция
Официалната премиера на романа „Нощта на Десети“ от Йордан Ганчовски ще се проведе в столичната книжарница „Хеликон-Витоша“, обяви авторът. Представянето ще бъде на 15 април, сряда, от 18:30 ч. Книгата е издание на „Хермес“.
„Историята на този роман може да се приеме и като фигура от сюжета му. Тя започна след запознанството ми с Рей Бредбъри на представянето на книгата му „Сляпо каране“ в Чикаго, с разговори далеч от литературата и писателския занаят. Тогава бях по средата на друг роман антиутопия, без да знам, че само след три години ще се случат нещата, за които пишех, но въображението ми щеше да бъде надминато от жестоката фантазия на реалността. Именно това запознанство промени две неща: да прекъсна за известно време работата върху антиутопията и да се върна към спомена за преживяното в родината ми, тъй като по време на разговорите с г-н Бредбъри в мен проблесна някаква мисъл на вина, че истинският писател, ако е такъв, стига до всеобщото световно съзнание чрез съдбата на народа си. Ако това не се случи, не е виновен народът и съдбата му, а писателят. Така се роди комедията „Корно“, номинирана в конкурса на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ под името „Нощта на Десети“. Тази сатирична комедия, написана за тридесет и три дни, стана основа на романа „Нощта на Десети“, но с малко изменен сюжет. Романът дойде след един бас с приятел, литературен критик и философ от Чикагския университет, че ще напиша роман със сюжетно време седем-осем часа – тоест по-малко от сюжетното време на „Одисей“ на Джеймс Джойс и „Един ден на Иван Денисович“ на Александър Солженицин. Тогава, въпреки че бях построил нещата в съзнанието си, не мислех, че ще сведа фабулата до два часа, в които ще събера две епохи, макар и с беглите контурни линии на Пикасовия гълъб. Останалото е още четиридесет дни работа, така че романът се роди точно за седемдесет и седем дни“, казва за книгата си Ганчовски.
Йордан Ганчовски е завършил журналистика в СУ „Климент Охридски“. Автор е на книгите „Зимна сеитба“ (1983), „Нагоре към корена“ (1989), „Каменният кораб“ (САЩ, 2000), „Писма, изпратени по вятъра“ (САЩ, 2001; 2006). От 1992 г. живее в САЩ. Главен редактор на издавания на български вестник „Златорог“, а от 2005 и на списание „The Chicagoan & World Reports“. Автор е и на над двеста литературно-критически статии и публицистика. През 2000 и 2001 г. е номиниран за поет на годината от Международното сдружение на поетите със седалище в САЩ, а за 2005 е отличен с наградата на редакторите на Международната библиотека за поезия.
