Стефан Цанев: От 2000 г. поезията е немилост

31.03.2015 Критика

Стефан Цанев е в краткия списък на живите класици на българската литература. Три поколения българи, съвременници на три епохи го четат, гледат на театралната сцена или слушат авторските му рецитали. Цанев беше гост на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. Ето какво сподели той:

„Сезонът на илюзиите не е свършил за мен. Ако беше така, нямаше да напиша нито ред повече. С това, че продължавам да пиша, да създавам думи, да създавам стихове, да създавам пиеси, това означава, че аз още храня надежда да променя света. Да стане такъв, какъвто бих искал да бъде. Това е пътят, литературата на това разчита. Че, променяйки отделния човек, един човек, двама- трима, петстотин, те ще продължат това дело и ще променят света. И той ще стане, както казва Йовков, един красив и справедлив свят. Аз живея с тая илюзия и сигурно с нея ще си отида. Не е време за поезия. Големите мъже в българската литература в момента са Георги Господинов с неговите романи и Елин Рахнев с неговите пиеси, радвам се, че покрай тези 50-годишни момчета и мен още ме четат. Пиша поезия само в краен случай, когато няма как да кажа другояче това, което ме вълнува. Преди време с Доротея Тончева и Хайгашот Агасян правехме рецитали в цялата страна пред препълнени зали. Над 400 подобни поетични вечери събираха хората, жадни да чуят две-три думи, които другаде нямаше къде да се чуят. Всичко това свърши през 2000 г., оттогава поезията е в немилост.“

Източник: БГНЕС

Свързани заглавия

Стефан Цанев: България е в посткомунистическа агония, трябва да се промени конституцията

Стефан Цанев с литературната награда „Стоян Михайловски”
Стефан Цанев: Обезверен съм
Стефан Цанев: Аз съм от рода на книгоядите, чета самозабвенно

Книгите на Стефан Цанев тук