Начало / Интервюта / Стоян Чанев от „Състрадание Алцхаймер България”: Във „Все още Алис” за първи път се говори от името на страдащия

Стоян Чанев от „Състрадание Алцхаймер България”: Във „Все още Алис” за първи път се говори от името на страдащия

Книгата „Все още Алис” постепенно придобива популярност и в България. Едноименният филм по романа на Лиса Дженуова с участието на Джулиан Мур спечели и „Оскар”.  За болестта Алцхаймер се заговори още повече, когато Тери Пратчет почина с  тази диагноза. Адвокат Стоян Чанев, представляващ  фондация „Състрадание Алцхаймер България”, даде специално интервю за „Радио Хеликон“.

–––––––––––

Как стигна до Вас романът „Все още Алис”?

–          Издателство „Intense” го предложи на фондация „Състрадание Алцхаймер  България”, която аз обслужвам. Поздравявам ги за смелостта. Отначало като всички мислех, че това е доста специфично четиво. Но се оказа много интересно. Защото авторката Лиса Дженоува поднася темата за болестта Алцхаймер като художествено произведение, но я описва изключително правдоподобно. За пръв път някой говори от името на страдащия.  Алис е напълно реалистичен образ. Още повече, че се разглежда  болестта в нейния ранен стадий, героинята  е на 50 г., в цветуща възраст, активна, жизнена, с блестяща кариера и семейство. Когато разбира диагнозата, е напълно срината. Тоест, въпросът вече не е медицински, той е същностен, екзистенциален – кои сме ние? Какъв е смисълът на нашето съществуване? Защото тази жена почва да губи своите близки, приятели, унищожен е личният й живот и се променя цялото й светоусещане.  Замисля се за неща, които е приемала за даденост. И всичко съдържащо се в „американската мечта” – успех, блясък, кариера, се оказват не точно такива, каквито сме свикнали да възприемаме.

Болест  на цивилизацията ли е това?

–           Да, може да се каже,  продължителността на живота се увеличава за разлика от началото на ХХ в, и Алцхаймер се проявява в късен етап.  Свързана е с начина ни на живот и с наследствена обремененост, както в случая с героинята на романа.  Нарочно тя е представена в по-млада възраст, за да се усети драматизма на това състояние. Един осемдесетгодишен човек няма да усети така силно загубата на всичко около себе си, или поне няма да преживее по същия начин тази разлика. Заболяването действително е много разпространено. Неслучайно още преди 10 години редица западноевропейски държави въвеждат национални програми, в които то е приоритет на социалната и здравната им политика.

 Каква е ситуацията в България?

–          България е една от застаряващите нации. Според  статистиката процентът на дементно болните е 100 000. Ако 50% са с Алцхаймер, то цифрата е  50 000. В своя ранен стадий заболяването се смесва  с други засягащи психичната и интелектуалната дейност на човека, много често се бърка с депресиите. Предписват се антипсихотични средства на болните, които нанасят повече вреда отколкото полза.  Хората не знаят това, за него не се говори, не се афишира. Затова казвам, че книгата е много полезна да се чете, именно заради ранния стадий който описва. Все още не е открито лечение,  болестта е прогресивна, тя засяга мозъка до степен такава, че човек напълно губи идентичността си и става напълно зависим от външни хора, от техните грижи.

В САЩ и Великобритания „Все още Алис” вече се предписва на болни с деменция. В България хората са толкова изстрадали, толкова лъгани от политици и всякакви институции, че не е ли по-важно лично близките на тези болни да прочетат романа?

–          Да, този проблем е изключително сериозен. В последните години много млади хора работят извън България. Родителите им обаче остават тук. И когато те се разболеят, ситуацията се усложнява по отношение на грижите за тях. Първо –  няма достатъчно добра медицинска база за да им направят подходящите изследвания. Особено в провинцията. Второ- лекарствата са много скъпи, само две от тях са реимбурсирани,  трето – близките им трябва да са на разположение  денонощно. Защото болният може да предизвика пожар, наводнение, да излезе и не се прибере. Представете си, навън да е зима…  Държавата трябва да обърне внимание на хората, понасящи и икономическата и психологическата тежест на това заболяване. Налага се и да напуснат работа, за да се посветят на своите болни. А ако няма близки? Чести са случаите, когато стават жертви на измама, на престъпления.

Затова литературата обръща внимание на проблема и е полезно, че се появяват такива книги. Които не държат на високопарния стил, а на история разказана емоционално, чисто  човешки. Те неслучайно стават бестселъри.  „Все още Алис” не лекува, но помага със сигурност.

–          Абсолютно вярно. Тази книга засяга душевността на хората. Това е целта на добрата литература, да те направи по-чувствителен, по-състрадателен, да те накара да виждаш през очите на героите неща, които досега не си поглеждал.

Алис принадлежи на страна с висок стандарт, в САЩ обществото е възпитано да проявява  хуманност, самата тя разполага със средства, тъй като е университетски преподавател. Болката обаче я свежда и до други, които не разполагат с подобни условия и живеят в нищета.

–          Определено животът е по-подреден в Америка, но идва един момент, когато Алис проверява цените в домовете за болните от Алцхаймер и се оказва, че те са невъобразимо високи за средната класа. Много е трудно човек дори там да си позволи лечение. И той пак стига до близките си. Ами ако те работят професии, които не могат да предложат финансова помощ? Разбирате ли, тази ситуация е лакмус – до каква степен хората около теб са способни да приемат твоя проблем,  готови ли са да те подкрепят. Алцхаймер е голямо изпитание за отношения формирани в ценностна система, в която движещ фактор са парите. Мислим си, че е хубаво човек да има спестявания. Но попадал съм на случаи, когато именно близки хора злоупотребяват със средствата на болния.

Да не завършваме този разговор песимистично. Книгата, при целият си драматизъм, е отворена към бъдещето, има зрънце надежда в нея.

–          Именно, не бива  да гледаме песимистично, но в никакъв случай не и наивно на болестта Алцхаймер. Фактът, че се заговори около книгата и филма „Все още Алис”, означава, че е дошло време да се вземат сериозни мерки, тези пациенти да получат адекватна медицина, да срещнат съпричастност, да бъдат защитени юридически и от нас като хора.

Интервюто взе Людмила Еленкова

Свързани заглавия

Почина Ричард Глацър, режисьор и сценарист на екранизацията на „Все още Алис“

„Все още Алис“ е хитът в програмата на 19-ия „София филм фест“

Лиса Дженоува: Повече от година продавах „Все още Алис“ от багажника на колата си

Лиса Дженоува пише за болестта на Хънтингтън в новия си роман

Романът „Все още Алис“ от Лиса Дженоува предписван на пациенти, страдащи от деменция

Лиса Дженоува: За много хора, заболели рано, пътят до поставянето на диагнозата “болест на Алцхаймер” е дълъг и невероятно изтощителен

„Все още Алис“ тук

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *