Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 13 февруари, се навършват 150 години от рождението на писателя Тодор Влайков. Най-известното му произведение е повестта „Дядовата Славчова унука“.
Роден е в Пирдоп, завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година. Основател (1895) и председател (1898) е на Българския учителски съюз. Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 г. Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия. През 1890 г. Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество “Орало”.
През 1926 г. по инициатива на съпругата му, Мария Влайкова, е открита сграда, предназначена да се помещава Народното кино. Веднага след това новопостроената сграда на ул. „Цар Иван Асен ІІ” в София е дарена на Министерството на народното просвещение, а малко по-късно киното вече носи името „Влайкова“.
„Народът трябва да се посвещава; един непросветен народ е враг на себе си: непросветеният народ, колкото и каквито права да има, се самолишава от тях.“
„Едно добро управление трябва да се стреми да създаде еднакви условия и възможности за всестранно развитие на отделната личност.“
„За да може едно управление да се смята за добро, то трябва да бъде почтено и справедливо, мъдро и умно, съобразително, тактично и предвидливо.“
„Никога други път не са толкова много и с такава парадност кръстосвали страната по всички направления и обикаляли всички градове и паланки, па дори и села, за да влияят с авторитета на най-висшата власт и лично, като министри, да раздават всевъзможни обещания.“
Точно в десетката. Нищо не се е променило от времето, в което е живял.