Лира Литературно-рекламна Агенция
Златина ПЕТКОВА
Простете, но нужно ли е да повтарям? Луси Даймънд ни прави предложение, на което не бихме искали да устоим, нали? Стягайте бързо куфарите, защото ни предстои „Една нощ в Италия”. Нощ, ароматна като току-що приготвено лате, вкусна като неаполска пица и красива като езика, който Данте сам измисля, за да възпее на него любовта.
Да, звучи добре, но… Налага се малка промяна в плана. Моля за извинение драгите читатели и им съобщавам, че поради пълна липса на усещане за Dolce vita, настоящата книга отменя всички полети за Италия за неопределен брой страници.
Принудени сме да кацнем извънредно в дъждовния Шефилд (Великобритания). Тук ни очакват три млади жени La Professoressa (учителката) Софи, La Giornalista (журналистката) Ана и La Sposata (омъжената) Катрин. Те изглеждат твърде различни като темперамент, професия и социално положение, но си приличат по едно – и трите изведнъж осъзнават, че „идеалната” рецепта, по която до днес са приготвяли живота си, вече не се получава.
Инфарктът на бащата на Софи я принуждава да прекрати номадството си, да се върне в родния си град и да се изправи пред ужаса на въпроса „Какво искам да правя, когато бягството вече не е вариант?”
На 33 Ана трябва да открие баща си, корените си и мъж, който ще й даде повече от скучни вечери пред телевизора, проспани нови години и лошо прикрити изневери.
Злият вятър на истината безмилостно издухва сламената къща на сигурността, която Катрин обитава 20 години. Децата й вече са твърде големи, за да ги обгрижва, съпругът й никога не я обичал и я изоставя заради друга, а домът й ще и бъде отнет. Ще си припомни ли, че може да бъде нещо много повече от съпруга, майка и домакиня?
Курсът по италиански се оказва кораб, на които трите дами се качват, за да преживеят вълнуващо плаване през бурното море на промените и да достигнат до своя нов бряг. Красивите думи на този език се стапят като захар в устата им и неусетно правят живота им малко по-сладък. Така, чрез звуците, храната, културата и историята на тази страна, синоним на прекрасното, те успяват да си припомнят вкуса на мечтите си.
А дали в края на романа Софи, Ана и Катрин преживяват реално нощ в Италия е нещо, което оставям сами да проверите. За мен то не е толкова важно, защото вярвам, че заглавието на Луси Даймънд е по-скоро метафора. Идва да ни припомни, че когато изведнъж загубим всичко, което сме имали, чувстваме се отчаяни, самотни, нещастни и виновни, точно тогава е моментът да си кажем : ”Време е да бъда щастлив. Не утре. Не в други ден. Днес имам правото на своята „Една нощ в Италия.”
„Една нощ в Италия“ тук
