Начало / Читатели / Наръчник на възрастни читатели за Свети Валентин

Наръчник на възрастни читатели за Свети Валентин

Людмила ЕЛЕНКОВА– „Радио Хеликон“

Четящ човек си толкова, колкото си и вярващ – сиреч, влизаш в църква и книжарница три пъти годишно. Едва ли ще надникнеш в житията на светците да провериш има ли изобщо Свети Валентин, но в съновника тълкуващ еротични сънища – непременно!  Лицето ти светва  като измита витрина при вида на толкова сърца извиращи отвсякъде. Чувстваш се като плюшена играчка – миловиден, пухкав и разперил всички  лапи. Трябва да участваш, няма начин. Зрял си вече. Решаваш да е с книга. Ето няколко съвета.

Първо – разбери се със себе си, кого имаш предвид под любим човек.  Празникът задължава да направиш фаталното признание. Ако си в началото на връзката, нека е закачка. Малка книжка в червен цвят с пет реда текст и повече картинки пъхната в букет, върши чудеса. Така разбираш, човекът отсреща чете ли въобще и доколко е възпитан. Ако реши че е твърде семпла и почне да я дописва с цитати,  вечерта ти ще премине образователно и скучно. Дискретна  усмивка на случайна страница, означава че е оценил чувството ти за хумор.

„Видете ме, чудете се” – има такъв израз, особено подарявайки луксозен том за Свети Валентин, тежащ колкото двама ви. Не това е начина  да пробвате издръжливостта на телата си. Избягвай архитектурни книги, свързани с паметници на Османската империя. Сюррелизмът в изкуството също е прекален. Човек в такива моменти е склонен да се идентифицира с подаръка, не би било добре да се почувства като консерва, висяща концептуално на косъм в пространството.

Класиката в жанра. Става, без крайности от мащаба на „Война и мир”. Няма нужда да превръщате леглото в бойно поле или да преживявате патилата на Одисей. Хамлетовски терзания  от рода „Да бъда или да не бъда” са неизбежни, само в случай, че наблягате на  Трифон Зарезан. Техният еквивалент на масата  е „ти мене уважаваш ли ме” . „Малкият принц” стана банален, въпреки че го издават на всевъзможни езици, в нощта на Свети Валентин, съгласете се, последното  нещо  което искате да чуете, е прилагателното  „малък”…

Еротиката. Това е висш пилотаж.  Не всеки би пробвал „Петдесет нюанса сиво” и се изчервява от лабораторните опити на Наталия Кобилкина. Потърсете нещо, в което преобладава романтиката. Научете стих, вземете го от книга, не от фейсбук. Робърт Бърнс е велик поет, но ще изглеждате нелепо, ако с патос почнете да рецитирате христоматийното „кой чука в този късен час…аз чукам, каза Финдли” .

Всичко написано тук, разбира се, е шега. Тя идва да напомни  колко се объркваме в еуфорията по празници, изискващи да демонстрираме любовта си публично. Може да се втурнем към книгите в уречен ден заедно с целия свят, това няма да ни направи по – модерни, по – грамотни и по – чувствителни. Но ще ни накара за миг да видим себе си през очите на тези, които растат до нас, децата. Все сме някъде отвъд, а трябва да сме с тях – между балоните, играчките, цветята. Ако ще се възпитаваме, нека не е през телефона. Дори не само с четене. Да включим в опция „търсене” и любящите  погледи, прощаващите  жестове, нежните  думи. Кажете ги на глас: ОБИЧАМ СЕ, ОБИЧАМ ТЕ, ОБИЧАМ…

Прочетете още

214101_b

Сутрешно + вечерно кафе в Рим = любов

„Сутрешно кафе в Рим“ бе достатъчно за българските читатели да се влюбят в книгата на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *