Начало / Читатели / „Остатъкът от деня“ от Казуо Ишигуро (ревю)

„Остатъкът от деня“ от Казуо Ишигуро (ревю)

Любина ЙОРДАНОВА

„Остатъкът от деня“ е третата книга в писателската кариера на английския автор от японски произход Казуо Ишигуро. С нея той печели „Букър“ през 1989 г.
Стилът му е чист, стегнат, ясен и в същото време въздействащ.
Повествованието се води от името на иконома Стивънс и е ретроспекция на живота в Дарлингтън хол през трийсетте години на XX в., непосредствено преди Втората световна война.
Годината, в която Стивънс започва своя разказ, е 1956 – точно преди да предприеме пътуване из Западното крайбрежие, за да се срещне с мис Кентън, която той желае да върне като помощничка в Дарлингтън Хол.
Така за шест дни той се отдава на спомени за случилото се в имението, когато негов собственик е бил лорд Дарлингтън – изтъкнат английски аристократ, който оказва влияние върху последвалите събития в Европа, установявайки близки взаимоотношения с германците.
На пръв поглед сюжетът не впечатлява с нищо особено – иконом, който разказва безпристрастно за своя живот. Но именно това прави книгата толкова силна.
Читателят се среща с един герой на име Стивънс, който е постигнал безупречност в професионалната си реализация, но забравя да бъде човек, да страда (отказва да бъде до баща си, докато той умира, защото е зает с изпълнението на служебните си задължения), да обича (пренебрегва мис Кентън, която се влюбва в него), да изказва свое мнение (не оспорва уволнението на двете еврейски прислужнички). Стивънс е изцяло отдаден и вманиачен в това да служи на лорд Дарлингтън и неговите възвишени цели. Превръща се в изключителен иконом, вярвайки че по този начин допринася за благото на света. Но се проваля като човек.
Така се повдигат въпросите за честта, достойнството, лоялността и смисъла на живота.
Докъде може да стигне човек, отдавайки се на определена кауза? И дали цената, която плаща, си струва?
Редно ли е да жертваш себе си за нещо, което, макар и да вършиш с отдаденост, те обезсмисля като човешко същество?
Всъщност тук става въпрос и за огромната стойност на малкия човек – иконом, който става свидетел и непряк участник във важни политически събития, които определят хода на историята.

В края Стивънс осъзнава, че единственото, което има, е само остатък от живот, който се е опитал да изживее честно и самоотвержено, но го пропилява.
Осъзнава колко го е обичала мис Кентън и че е пропуснал да се наслади на тази любов.
Разбира, че не е извършил своите собствени житейски грешки.
И най-важното – осъзнава, че дори и в залеза на живота си, това не пречи да започне да развива умението да се шегува…

 „Остатъкът от деня“  тук

Прочетете още

roumen jpg

Поетът на април Румен Леонидов представя „Покаяние Господне“ в Столична библиотека

Поет на месеца за април в Столична библиотека ще бъде Румен Леонидов. На 24. 04. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *