Начало / Читатели / „Лошата маймуна“ от Карл Хайасън (ревю)

„Лошата маймуна“ от Карл Хайасън (ревю)

Десислава ВЕЛИНОВА

Карл Хайасън забърква ураган от колоритни образи в последния си роман „Лошата маймуна“.

В историята са намесени един инспектор (по хлебарките), една вуду кралица с ексцентрични вкусове, патоложка с име на цвете и, разбира се, маймуната от заглавието, която съвсем случайно е тази от „Карибски пирати“. Общото между всички тях е една нахапана от акули ръка, чийто собственик е най-търсеният човек.

След като губи значката си заради необмислено решение да изпробва една прахосмукачка на публично място, Андрю Янси тръгва по следите на потенциално убийство. Той започва собствено разследване, надявайки се с разкриването му да си върне поста. В хода на действието Янси бива пребит (два пъти), преживява опити за убийство (два на брой) и държи за заложници – съответно (едно) куче и (една) котка.

Измежду майтапите и невъзможните ситуации обаче Карл Хайасън засяга и важни социални теми – неслучайно героят му се противопоставя така самоотвержено на опитите да бъде застроена крайбрежната линия.  Методите му за осуетяване включват неправомерно поставяне на гнездо пчели и разпространяване на непотвърдени истории за диви кучета, последиците от които демонстрирани от първа ръка.

Гръбнакът на романа – иронията, струи от всяка страница на „Лошата маймуна“. Андрю и съучастничката му, водени от безкористни (и не съвсем) подбуди, разплитат нишката. Всичко се свежда до ръката, поставила началото, а истината се оказва дори по-невероятна от всяка измислица.

„Лошата маймуна“  тук

Прочетете още

218761_b

Синьото момче става на сто

„Синьото момче”, както остава в българската поезия Александър Вутимски, не доживява да остарее. Отива си …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.