Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 5 февруари, се навършват 95 години от рождението и две години от смъртта на Леда Милева – писателка, преводач, учителка, общественик, дипломат. Автор на стихове и пиеси за деца. Името й е в почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ на Международния съвет по детската книга. През 2008 г. беше удостоена с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване. „Зайченцето бяло“ става емблема на нейното творчество.
Родена в София в семейството на поета Гео Милев. Завършила е Софийския университет. Била е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София (1944-1951), главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. Генерален директор е на Българска телевизия от 1966 до 1970 г. Дълги години е била постоянен представител на България в ЮНЕСКО.
Винаги съм носила името на баща си с гордост и отговорност. Никога не можах да се освободя от чувството, че съм дъщеря на Гео Милев и трябва да бъда достойна за него. И досега, наред с всичко друго, което правя, най-голям приоритет има това какво мога и какво трябва да направя за Гео Милев – за откриване на цялото му наследство, което да получи по-пълна оценка и да стигне до съзнанието на повече съвременници. Защото неговото дело в много отношения е противоречиво и дава възможност за най-различни тълкувания, на което сме свидетели през годините.
Много пъти съм разказвала, че то (стихотворението „Зайченцето бяло“) е съвсем случайно и набързо написано. Бях уредник на списание “Първи стъпки” и в печатницата се оказа, че половин страница остава празна и няма никакъв материал. Списанието трябваше да се печата и аз се чудех какво да правя, какво да правя. И така, на коляно, както се казва, написах тези няколко куплета, които после имаха щастливата съдба да станат песен благодарение на композитора Петър Ступел.
…А че ще се явяват нови герои, е естествено. Животът върви напред и децата са част от него. Това обаче не значи, че ще изчезнат традиционните, вечните герои. Защото всяко дете открива света за себе си. Открива слънцето, изгрева, звездите, гората, цветето, любовта към мама, към семейството… И тези герои и вечните теми за доброто и злото, моралните теми, никога няма да слязат от сцената. Те винаги трябва да бъдат в сърцето на детската литература.
Несъмнено културата ни е нещо, с което можем да се гордеем, особено старата. Именно тя доказва принадлежността ни към цивилизования свят открай време. Но това не е достатъчно. Ако Европа постави конкретни параметри за нейното развитие, това ще бъде опасно. […] С културата си все още има защо да се гордеем, но дано сме достатъчно умни, та да се развиваме самобитно, а не да копираме всичко чуждо.
Първото ми стихче е вдъхновено от идването на първия сняг. Много често това, което ме вдъхновява, е красотата в природата, в отношенията между хората, в хубавата детска усмивка и така нататък. Най-хубавото нещо в живота е да обичаме красотата.
Иска ми се стиховете, които пиша, да направят децата поне мъничко по-умни, по-честни, по-добри.
Книги от Леда Милева тук
„Леда Милева“ от Ивайло Христов тук
