Начало / Любопитно / „Едит Пиаф“ от Симон Берто (анотация)

„Едит Пиаф“ от Симон Берто (анотация)

Малко повече от 50 години след смъртта на Едит Пиаф нейният живот и творчество не спират да вълнуват. Автор на биографичната книга „Едит Пиаф“ е Симон Берто – полусестра и спътничка на Едит Пиаф през целия ѝ живот. Надали има по-подходящ човек, който да разкаже за всичките срещи, приключения, любови, разочарования, зависимости и борби на френската икона. За пръв път книгата е публикувана през 1969 г. и оттогава насетне интересът към живота на крехката Едит Пиаф с могъщия глас не стихва. Биографията на Пиаф излиза на българския пазар с оригинални снимки на певицата от личния архив на Берто.

Публиката знае, че нейната драма съвсем не е  измислена и преувеличена. През целия ѝ живот таблоидите пишат за трудностите, през които преминава: детство, тънещо в мизерия и пренебрежително отношение от най-близките хора, смъртта на пристрастената към наркотиците ѝ майка от свръх доза, смъртта на единственото ѝ дете, смъртта на най-голямата ѝ любов – красивият боксьор Марсел Сердан, в самолетна катастрофа, нараняванията, боледуванията и зависимостите. Но когато Едит Пиаф запява „Non, je ne regrette rien“, тя въстава срещу всеки, който я съжалява.

Родена през 1915 г. в покрайнините на Париж, Едит Джована Гасион расте самотна и отхвърлена от баща си, вечно пътуващ цирков акробат, от майка си – певица, чиято пристрастеност към наркотиците я вкарва в затвора, и от баба Луиз, която ръководи публичния дом, в който Едит е изпратена да живее.

През 1935 г., докато пее на улицата за бакшиши, Едит среща първата от няколкото бащини фигури, които създават Едит Пиаф – легендата. Луи Льопле я наема да пее в своето престижно кабаре. Льопле е и човекът, който я води на пазар за нейната първа черна рокля и я нарича „piaf“, което на френски означава „врабче“.

В края на 30-те години на миналия век Едит Пиаф е вече на върха на френския музикален елит.  С достатъчно опит зад гърба си, тя започва да наставлява прохождащи френски изпълнители, които по-късно ще станат известни в цял свят – Лео Фере, Ив Монтан и Шарл Азнавур. Някои от тях, като Монтан, стават и нейни любовници. Като най-голямата звезда на Франция – звезда с изпепеляваща харизма – тя никога не остава сама. Но за Едит Пиаф любовта не означава нищо, освен ако не може да я възпее, както и в музиката няма смисъл, ако не е вдъхновена от любов.

„Едит Пиаф“  тук

Прочетете още

ЛЮСИ 11 стр. Корица

“Уговорено“ за наша сметка

Людмила ЕЛЕНКОВА, Радио Хеликон „Уговорено“ е смела публицистика, въпреки че подзаглавието „Тайните сделки, които променят …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *