Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА, радио „Хеликон”
Четенето на романа на Катерина Хапсали „Гръцко кафе” е бавно удоволствие. Поема се на малки глътки, защото е хем горчиво, като живота на една млада българка, описала загубата на гръцкия си съпруг в задъхан разказ до своя син. Хем сладко, заради самоиронията и точната снимка на това горещо парче земя, с което имаме общо минало.
„Гръцко кафе” е роман стихия, без съмнение автобиографичен, но и без да се дистанцира от Историята. Нея дълбае Катерина Хапсали от Балканските войни та да наши дни. Две фамилии, два полюса, превъплътени в лица толкова истински, че сякаш ги докосваме. Бащата Полихронис въплъщава всичко от което се възхищаваме и мразим в гърците – физическата сила, чувството за непогрешимост, ненаситния апетит. И когато четем „Гръцко кафе” мислим на два езика, проникваме в билингвистична среда. За да покаже другия авторката вкарва непреводими или смешно побългарени цели фрази, тяхната експресивност води текста. Често избухваме в смях или ни обзема тихо съзерцание. В душата се излива думата „трептение”.
От Родопите до Средиземноморието литературните асоциации, които отваря „Гръцко кафе” са много. Всеки ще намери своя прочит, читателките – изначалната женственост, мъжете им – автентичността на балканския мачо, вечно готов за битка, психолозите – преноса на митологични архетипи в съвременни човешки характери, имигрантите – спомен от гурбета, нахранил самочувствието им ако не с друго, то с геополитически скептицизъм по отношение на гръцкия тарикатлък . А книжарите знаят към кого отпраща текста – Катерина на Димитър Талев и силните герои на Джефри Юдженидис, заедно с нежните афоризми навяващи Казандзакис. Това е прецизиран и стилистично обмислен роман.
Опитайте „Гръцко кафе”! Без нито една строшена чиния, но с пламнало сърце ви го предлагам…
„Гръцко кафе” тук
