Начало / Интервюта / Ан Файн: Най-страшен е ужасът, че трудът ти не е достатъчно добър

Ан Файн: Най-страшен е ужасът, че трудът ти не е достатъчно добър

Ан Файн е британска писателка, родена през 1947 г. Тя е известна най-вече с детските си книги, но пише и за възрастните. Членува в Кралското литературно общество в Обединеното кралство, а през 2003 г. беше наградена и с титлата „Офицер на Ордена на Британската империя“. Печелила е много награди, включително медал „Ханс Кристиан Андерсен“. Била е Лауреат на детската литература в Обединеното кралство и два пъти е определяна за детски автор на годината. На български са преведени книгите й „Ококорени очи“ и „Мадам Даутфайър“. Представяме ви интервю с Файн, публикувано в mslexia.co.uk.

–––––––––-

Как станахте писателка?

–          Когато бях на 3, майка ми роди тризнаци и се наложи да ходя с тях на ясла. Научих се да чета преди да навърша 4. Тогава си играех, като правех миниатюрни книги за кукли. Имам чувството, че винаги съм чела и писала. Един учител по-късно ми даваше уроци всеки понеделник.

Как започна всичко?

–          След университета написах първата си новела. Срещнах се с агента на приятел. Жената може би си е вършела работата, но тогава ми се стори ужасно груба, като критикуваше почти всичко в моята книга. Прибрах се ужасена. Когато се преместих в Единбург със съпруга си нямах работа известно време и скоро бях родила. Един ден виелица ми попречи да направя редовното си посещение в библиотеката и затова стартирах първата си детска книга, „The Summer House Loon“. Изпратих я на две издателства. И двете ми отказаха. Скрих ръкописа под леглото си и той остана там докато не видях конкурс на „Гардиън“ за непубликувани автори. Станах втора. На партито една много приятна жена дойде до мен и ми каза колко много харесала книгата ми. Предложи ми да работим заедно. Така се събрахме с Джина Полингър, която ми беше агент докато не се пенсионира.

Кога ви е било най-трудно?

–          Много пъти. Най-страшен е ужасът, че трудът ти не е достатъчно добър. Започваш да имаш съмнения, а вече половината книга е написана. В такива моменти упорито преписвам и пренаписвам, докато не си върна увереността.

Как пишете роман?

–          Първото изречение винаги е написано с огромен оптимизъм, вече виждам завършения роман и неговия успех. Това чувство бързо се разтапя. Започвам да градя сюжета, което е най-трудно. Често, в детските книги, идеята е по-важна от сюжета. Нямам предварителен план. Осъзнах, че ограничава твърде много персонажите. Може да се каже, че обичам несигурността. Редактирам много, всяка страница по няколко пъти.

Бихте ли описали един типичен ден на писане?

–          Ставам рано, взимам си чай. Пиша с молив от 7:00 до 8:30 ч. Толкова мога да издържа, що се отнася до напредване на текста. След това набирам всичко на компютър. Никога не е повече от 1000 думи. После се връщам да видя какво съм писала преди и го редактирам за около двадесети път. За разлика от много автори, нямам против някой да ме прекъсва. Не се нуждая от изолация. Рядко работя вечер. Знам кога концентрацията ми се разпада – след не повече от 7-8 часа, и то в добрите дни. Заради пътувания, събития, промотиране на книги обаче, често се надявам да прекъсвам и да продължавам по-късно.

Писането на книга наслада или мъчение е?

–          Не бих казала, че е наслада, но чувството да съм написала книга както трябва е страхотно. Да знам, че всяка запетая е на мястото си. Най-много обичам да поправям грешките.

Какво бихте променили, ако се върнете назад?

–          Бих си избрала друго име. Ан Файн звучи прекалено меко. Сигурна съм, че отблъсква мъжката част на аудиторията. Използвала съм псевдоними при публикуване на книги за възрастни.

Кои са трите най-важни съвета за начинаещи писатели?

–          Четете, четете, четете. Решете какъв автор искате да бъдете. Каква книга искате да напишете. Ако е комерсиална – направете проучване. Ако не е, следвайте съвета на Филип Ларкин – напишете книгата, която искате да прочетете, но никой досега не се е сетил да напише. Както казва Мюриъл Спарк, пишете така, сякаш никой няма да чете книгата ви. Това можа да освободи емоциите ви. Искрените емоции правят романите струващи си да бъдат четени.

Свързани заглавия

Книгата, по която е правен „Мисис Даутфайър“ с Робин Уилямс, излезе на български

Носителят на „Оскар“ за музика Алан Менкен ще прави мюзикъл по „Мадам Даутфайър“

„Мадам Даутфайър“ тук

Прочетете още

206707_b

Тайно минало, неизвестно бъдеще

Яна ДУРЖЕВА „Жестока любов“ е книга за болезнената любов. Не онази сладката, която окрилява и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *