Лира Литературно-рекламна Агенция
Иво СИРОМАХОВ
Забравихте го. Не са изминали и пет месеца от смъртта му, а за него вече се сеща само семейството му.
А помните ли как в деня когато големият поет почина, избухна грандиозна имитация на всенародно съчувствие – интервюта на интелектуалци по медиите (да, точно онези петима “интелектуалци”, които само чакат да умре някой известен човек, за да тръгнат да обикалят всички телевизии и да обясняват колко били близки с покойника), патетични фейсбук статуси с негови стихотворения, даже се появи и клише “отиде си хвърчащият човек”… На следващия ден всичко беше забравено.
Така бяха забравени и Йордан Радичков, и Рангел Вълчанов, и още неколцината смислени българи, които ни даваха крехката илюзия, че не всичко е загубено по нашите географски ширини.
Така е в България. Тук всяко чудо е за три дни.
И всичко се забравя.
Аз обаче не съм забравил Валери Петров. Когато ми е тъжно, посягам към книжките му. Колко пъти ме е усмихвал… Колко пъти ме е утешавал… Колко много следи е оставил в съзнанието ми… С приказките си, със сатиричните поеми, с пиесите…
Когато бях ученик, обичах да минавам по уличката, на която той живееше. До гората. Представях си го как седи в стаичката си и трака на пишещата машинка. Един дребничък човек с огромен талант. Срещал съм го и на улицата, но никога не посмях да го заговоря. Страшничко си е да разговаряш с вълшебник…
През последните няколко години Валери Петров написа няколко малки стихосбирки. Те минаха общо-взето незабелязано, даже заглавия си нямат, поетът ги е нарекъл простичко “Стихове 2007”, “Стихове 2008”, “Стихове 2009” и “Стихове 2010/2011”, но в тях има истински шедьоври.
Като например това:
Топло слънцето грее. Гората
е в познатата своя позлата
и спокойно окото ми гълта
на октомври палитрата жълта.
Няма вятър и без шумолене
Меко капят листата край мене,
и те сякаш недопроумели
какво беше, защо са живели…
Или пък това:
Старецът гледа, още сънен, а вън
нощес е валяло
и, както в детинството, сякаш насън,
всичко е бяло!
Няма за него ни ски, ни шейна,
ни друга забава,
но бяло е всичко. Зима. Още една.
Кой ти я дава!
Такива вълшебни стихчета можеше да пише само той. Сега вече никой не може.
През 2010 Валери Петров издаде една забележителна книга, която е най-смешното нещо, писано на български език през последните двайсет години. Нарича се от “Иглу до кюнец”.
Прочетете я, много ще се смеете. Не бих могъл да ви я преразкажа. Само ще цитирам едно бисерче от нея:
ПОЕТ И ПРАСЕ
Един поет, минавайки край кочина,
Чу таз молба, към хората насочена:
– Любезни хора, тоз ден “Коледа”,
Навярно празник ваш любим е,
но свинският род ви моли да
го назовете с друго име,
понеже коренът му “коле”,
сред нас отколе
поражда мисли – кви-кви-кви! –
сами се д’сещате какви! –
Поетът, чул я, трогнат беше,
Ала пържол’ му се ядеше.
Ужасно е, че днес, едва пет месеца след смъртта на Валери Петров, никой вече не говори за него. В държавата на тиквите много рядко се раждат гении. Не можем да си позволим да ги забравим.
Книги от Валери Петров тук
Книги от Иво Сиромахов тук
Не бих казал, че сме го забравили. Родителите продължават да дават на децата си „Пет приказки“, студентите в английска филология редовно се бъхтят над Шекспировите преводи, а тези на Валери Петров остават най-популярни. Оня ден баща ми гороломно се смееше над „от иглу до кюнец“, тъй че всичко е наред.
Боже! Добре, че е този автор, че да ни припомни за великия Валери Петров и така да напомни всъщност за себе си.
Пошло
Сиромахов, верно малко пошличко си подходил.. Досущ като тия, против които негодуваш, използваш случая да се отъркаш в името на великия писател.. Че накрая и книгите си си наредил до неговите.. Евтино, друже, евтино ..
Аз не мисля, че Валери Петров е забравен, макар и да не се говори в публичното пространство всеки ден за него. Той винаги ще
бъде в сърцата на тези които го обичат и ценят.
Прави ми впечатление следния цитат ,,Аз обаче не съм забравил Валери Петров. Когато ми е тъжно, посягам към книжките му.“
Откъде Иво Сиромахов знае, че съм забравил Валери Петров и нима само той
си спомня за него и чете книжките му?
Ето друг цитат ,,В държавата на тиквите много рядко се раждат гении.“
Ако под ,,държавата на тиквите“ се има предвид България, чувствали се
се Иво Сиромахов тиква, тъй като той също е роден и живее в България?
Колко често в другите държави, които не са държави на тиквите,
се раждат гении?
А иначе гениите независимо дали са българи или не наистина не можем да си позволим да забравим.
Този Сиромахът е отвратителен и като автор и като човек – подъл бездарен халтурджия.
Искрено вярвам, че Иво Сиромахов не може да причини повече, не може да причини по – голямо зло от това, което съвременната поезия сама си причинява!