Начало / Интервюта / Добрин Добрев: Образование и култура или престъпност – това е алтернативата на нашето време

Добрин Добрев: Образование и култура или престъпност – това е алтернативата на нашето време

Добрин Добрев е професор по Обща и литературна семиотика. От 1980 г. е преподавател в ШУ „Епископ Константин Преславски“. Защитава докторска дисертация на тема „Проблеми на семиотичния анализ на художествената литература“ (1984). Специализира в София , Бърно , Прага , Москва и Варшава. През 1997-2000 г. е гост-лектор по български език, литература и култура във Виенския университет. Доктор е на филологическите науки с дисертация на тема „Символите в българския символизъм“ (1999). От 2001 г. е професор по теория на литературата. Член е на Съюза на учените в България. Книгата му „Изкуството. История на идеите“ е резултат от заниманията му с История на идеите в изкуството и наблюденията му над характера на европейското изкуство по време на няколкогодишната му преподавателска практика във Виенския университет. Представени са основните видове изкуства.

–––––––––––––––

Във въведението на новата Ви книга „Изкуството. История на идеите“ пишете, че тя има  дидактически цели. Какви са те?

–          Книгата е ориентирана към различни типове читателски групи. Тя е съставена така, че да бъде полезна и на младите творци, каквито са учениците в специализираните училища, и на студентите, изучаващи спецификата на отделните видове изкуства, и на опитни ценители и колекционери, и на академичните изследователи. Нейната рецептивна поливалентност е заложена в структурата на текста и графичния дизайн. Книгата може да влезе в диалог с всеки читател в зависимост от неговото ниво на компетентност. В този смисъл дидактическите цели са само част от стратегията й. При всички случаи обаче е замислена и като самоучител за правещите първите си стъпки в областта на историята на идеите в изкуството независимо от тяхната възраст.

Защо се спряхте на енциклопедичен тип книга?

–          С оглед на рецептивната стратегия на книгата енциклопедичният сегмент от нейното тяло е само част от цялостния текст и графичното оформление. Чрез него се облекчават по-неопитните читатели, които тепърва ще навлизат в дискутираната проблематика. Същевременно той е фундаментът, върху който са положени теоретичните разсъждения, предназначени за познавачите и изследователите. Тези елементи от книгата естествено ще останат встрани от вниманието на широката аудитория.

Като дългогодишен преподавател днешните студенти имат ли афинитет към „дебелите” книги?

–          Да! Когато книгите не са скучни и са приветливи към своите читатели, младите хора работят с тях с удоволствие. Моят опит със студентите хуманитаристи и творци показва, че голяма част от тях са амбицирани да разширят общата си култура и имат вкус към теоретизиране в сферата на изкуството.

Книгата Ви е богато илюстрирана и полиграфически издържана. Това предизвикателство ли е към поколението, свикнало да черпи информация от екран?

–          Книгата е замислена като алтернатива на информационните полуфабрикати, циркулиращи в интернет. Тематиката й изисква точно такова полиграфическо решение и голяма заслуга за изпълнението му има техническият редактор на книгата, собственикът на издателство „Фабер” Нейко Генчев.

Кое е изкуството на изкуствата според Вас?

–          Музиката. Именно поради това върху нея е толкова трудно да се упражнява теоретична рефлексия. Литературата обаче е сферата, в която властва езикът, а според преобладаващото мнение на изследователите той е посредникът между нас и света.

Не криете своето предпочитание към Виена. Този град има изключително значение за българите от ХVІІІ и ХІХ в. Може ли да се каже, че Българското възраждане се е случило и заради „виенските“ българи?

–          Да, разбира се. Виена обаче за мен е специален град не поради тази причина. По време на няколкогодишната ми преподавателска практика в спокойната и относително малка за съвременните мащаби средноевропейска столица аз усетих зад на пръв поглед ленивото ежедневие силата на напластяваната с векове и непрекъсвана от катаклизми културна традиция. За съжаление поради превратностите в нашата история ние, българите, сме лишени от подобна привилегия.

„Изкуството. История на идеите“ е и за цивилизационния път на човечеството. На корицата й поставяте пирамидалния комплекс пред  Лувъра, но днес там е пълно с полиция. Имате ли опасения, че цивилизацията е в опасност?

–          Не. Винаги е имало екстремисти, но духът е побеждавал. Да не забравяме, че във Византия през VIII и IX век са избити над 70 000 души в сблъсъците между иконоборците и иконопоклонниците. През Средновековието са горени и хора и книги от Инквизицията, но това е направило по-силни носителите на духа и в самата католическа църква. Дори в епохата на Просвещението са унищожавани книги. „Жули, или Новата Елоиза” на Русо е изгорена на клади в Хага, Женева, Берн, Нюшател и каква ирония – дори в Париж. Надявам се, че в исляма ще надделеят хората на духа. Аз особено силно симпатизирам на суфииското направление в него, което слава богу е много мощно представено на Балканския полуостров и в Турция.

Трагедията в „Шарли ебдо“ предизвика и спора докъде се простира свободата в изкуството. Какво  е Вашето мнение?

–          Това е много сложен въпрос. Гаврата със съкровени духовни неща поражда гняв, но за мен е абсолютно неприемливо поради този гняв да се отнема човешки живот или да се унищожават произведения на изкуството. На гаврата трябва да се отвръща интелигентно, с достойнство и достолепие.

Проучвали сте исляма при написването на „Тайните на Томбул джамия“. Къде е проблемът – в самата религия или в нейната трактовка?

–          Когато в религията се намеси политика, става страшно. Дълго време католици и протестанти се избиваха в Северна Ирландия. Сега сунити и шиити се избиват в Сирия, Ирак, Ливан. Проблемът не е в религиите, а в тези, които ги използват, за да властват. За мен е задължително вярата да е отделена от политиката.

В послеслова на „Изкуството. История на идеите“ ни връщате към Алековия герой в Европа. Споделяте ли мнението на Ивайло Петров, че книга като „Бай Ганьо“ могат да си позволят малко нации?

–          Лаская се да е така, но подобна теза издава шовинистична мегаломания. В момента препрочитам „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война” на Ярослав Хашек и отново се забавлявам с човешката глупост. Усещането е същото като при четенето на „Бай Ганьо”. Неслучайно проф. Никола Георгиев има пространна студия, посветена на двете творби. Все пак ще си позволя да кажа, че книгата на Алеко Константинов е изключително събитие в нашия културен живот.

Като кореспондент на „Дейли Нюз” след Априлското въстание Макгахан споделя със своите читатели, че българите, макар и без държава, поддържат училищата си, а грамотността им е на едно ниво с тази във Франция и Англия. Защо днес отново заговорихме за неграмотност? Необходимо ли е да говорим за ново Просвещение?

–          Имаме умни ученици и отдадени на професията си учители. Липсват ни общественици и политици, подготвени да посрещнат предизвикателствата на съвременния свят. Образование и култура или престъпност – това е алтернативата на нашето време. Който не строи училища, университети, театри, концертни и изложбени зали и не създава оптимални условия извън тях за учене през целия живот и културно влияние върху членовете на обществото, трябва да започне да изгражда нови затвори.

Преди 3 години Фъргъл Тобин, президент на Федерацията на европейските издатели, заяви при откриването на Панаира на книгата в НДК, че да се облага книгата означава да се взема данък от четенето. ДДС върху книгите е от най-високите в Европа. Има ли надежда в обозримо бъдеще той да бъде намален?

–          Надявам се. Дори ми се иска нашето общество да стане толкова богато, че да може да си позволи да откупи авторските права на качествените книги и да ги направи достъпни чрез безплатни електронни библиотеки, свързани с Мрежата. За няколко години вложените средства ще се възвърнат от икономии от други социални харчове.

Интервюто взе Румен Василев

„Изкуството. История на идеите“ тук

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *