Последните шедьоври на големите писатели

Сайтът shortlist.com продължава и през 2015 г. изследването на творческия процес на великите писатели. След като преди време публикува списък на най-добрите дебюти в литературата, този път фокусът е върху лебедовата песен на прочутите автори. Ето и 18-те най-добри произведения в световната литература, които са се оказали последни в живота на своите създатели:

„Зимата на нашето недоволство“ от Джон Стайнбек

Последният труд на Стайнбек, който е публикуван преди смъртта му, излиза през 1961 г. и предизвиква смесени реакции. „Моралността на тази история отбелязва завръщането на г-н Стайнбек към чувствата, които той въплъти в „Гроздовете на гнева“  – книгата, която възхити всички и убеди дори Шведската академия, че писателят заслужава Нобелова награда. Той пише романа, за да обрисува моралната деградация на американската култура през 50-те и 60-те години.  Първите отзиви за него обаче са негативни. Книгата има далеч по-добър прием след скандала „Уотъргейт“, който кара много от критиците да преосмислят мнението си“, отбелязва „Атлантик Монтли“.

„The Optimist Daughter“ от Еудора Уелти

Книгата излиза през 1972 г. и носи на авторката си наградата „Пулицър“, като е посочена за най-добрата в творчеството й.

Поетът Хауърд Мос пише в „Ню Йорк таймс“, че това е „чудо на компресия, вида на книгата, малък обхват, но дълбоко в неговите последици, която възнаграждава за цял живот на труд“. Книгата разказва за злочестините на едно семейство, в което дъщерята и мащехата й постоянно спорят, докато бащата е в болница за операция. „В живота си, в живота на всеки, тя вярваше в едно – нищо не бе по-важно от любовта“, е изписан върху надгробния камък на Уелти.

„1984“ от Джордж Оруел

Последният роман на Джордж Оруел е публикуван през 1949 г., седем месеца преди смъртта на писателя. За нея критикът В. С. Притчет пише: „Не мисля, че някога преди съм чел толкова страшен и депресиращ роман“.  Това със сигурност е книга, която всеки би трябвало да е прочел в живота си.

„Атлас изправи рамене“ от Айн Ранд

Въпреки добрите си продажби, последният роман на Айн Ранд среща доста лоши отзиви от страна на критиката. Една от приближените на авторката – Мими Рейзъл, признава след години, че „ревютата са били може би пример за най-умното отхвърляне в историята“. Може би най-добър израз на тези настроения е в сп. „Тайм“, което пита: „Това роман ли е? Или кошмар? Или Супермен?“

Но днес тези критики са забравени, а през 1991 г. едно проучване на Конгреса посочва, че по популярност „Атлас изправи рамене“ е изпреварена само от Библията. Книгата е и № 1 в класацията на 100-те най-добри романа на ХХ век.

„The Confidence Man“ от Херман Мелвил

Ако тази книга беше яростен тийнейджър, често щеше да се оплаква колко недоразбрана е.  Донякъде романът е отражение на „Кентърбърийски разкази“ като разказва историите на група пътници във ферибот, плаващи по река Мисисипи. „Днес тази книга е пример за шедьовър, пълен с ирония, макар че продължава да е опозиция на това, което бихме нарекли интерпретативен консесус“, казва литераторът Робърт Милдър. Осмивани в произведението са редица класици, сред които Ралф Уолдо Емерсън, Хенри Дейвид Торо и Натаниел Хоторн. Един от най-големите му почитатели пък е Едгар Алан По. Любопитен факт е, че книгата излиза на пазара на 1 април 1857 г. – точно в деня, в който започва и повествованието в нея.

„Брулени хълмове“  от Емили Бронте

Да, това е единственият роман на Емили Бронте. Малко след написването и година след публикацията му , писателката умира. Но книгата остава сред класиките на английската литература. През 1847 г. „Брулени хълмове“ е посрещната скептично от критиката, а „Джейн Еър“ на сестрата на Емили – Шарлот е хит. С времето обаче литераторите започват да смятат именно „Брулени хълмове“ за по-доброто от двете произведения.

„Passing“ от Нела Ларсен

Афро американката е обещаващ участник в т.нар. Харлемски Ренесанс. Последната й книга „Passing“ вече има почти каноничен статут в много американски университети. Книгата разглежда границите, които обществото на 20-те години поставя на жените, в частност на тъмнокожите представителки на нежния пол. Тя е може би един от най-добрите примери за трагичната история на една мулатка, която въпреки всичко се бори с расовите предразсъдъци.

„Daniel Deronda“ от Джордж Елиът

Повечето от предишните романи на Елиът разказват за живота в английската провинция, но в този тя представя една по-различна история, заради която едновременно е поздравявана и критикувана. Романът разглежда не само порастването на младата англичанка Гуендолин Харлет, но и историята на Даниел Деронда, който открива своята еврейска идентичност и се бори с антисемитизма. Това със сигурност не е най-добрият роман на Елиът, но едно от най-смелите й произведения, а и може би най-важният в творчеството й.

„Бдение над Финеган“ от Джеймс Джойс

Джеймс Джойс прекарва 17 години в писане на „Бдение над Финеган“ и казва за нея, че очаква читателите й да й отделят поне толкова за прочита й. Със сигурност възприемането на тази книга е истинска битка – вероятно това е най-трудният за четене роман – но това е борба, която определено си струва и може да се каже, че е апотеозът на писането на Джойс. Езикът, на който е написан, е изцяло идиоматичен, смесица от стандартен английски и ноелогизми, от сънища и реалност.

„Ким“ от Ръдиърд Киплинг

През 1998 г. сайтът Modern Library класира „Ким“ на 78-мо място в  списъка на най-добрите англоезични романи на ХХ век, а през 2003 г. романът попада сред най-обичани английски произведения в „Голямото четене“ на Би Би Си. Това е задължителна книга, която да прочетете на своя син някой ден.

„The Reivers“ от Уилям Фокнър

Бестселър, който през 1963 г. получава и наградата „Пулицър“.  Това е книгата, която прави Фокнър един от тримата писатели, печелили престижния приз повече от веднъж. Романът се чете много лесно, за разлика от останалите дълбокомислени произведения на автора.

„Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд

Първият и последният роман на един литературен гений. Той се появява за пръв път в „Lippincott’s Monthly Magazine“ и читателите бързо го определят като неморален. Отзивите са толкова крайни, че издателят В. Х. Смит изтегля от пазара останалите копия. Уайлд обаче не се отказва и дори го преработва, но и това не му осигурява лесен живот.

„Невзрачният Джуд“ от Томас Харди

Като става дума за критика, „Невзрачният Джуд“ на Томас Харди също получава толкова зловещи ответни реакции, че се отказва да пише повече. Един критик я нарича „най-скандалната книга, писана някога“. Книгата притежава прекрасна поетичност, тъжна прозаичност. Това е тъмен, зловещ и сърдит шедьовър.

„Братя Карамазови“ от Фьодор Достоевски

Ако имате нужда от потвърждение на гениалността на този роман, ще споменем само, че му се възхищават умове като Алберт Айнщайн, Кормак Маккарти и Кърт Вонегът. Зигмунд Фройд го нарича „най-впечатляващият роман, писан някога“, Франц Кафка го споменава сред творбите, които най-много са му повлияли, а Джеймс Джойс казва, че е оставил дълбоки следи в него.

„Island“ от Олдъс Хъксли

След като написва „Прекрасният нов свят“ през 1931 г. Хъксли посвещава още 30 години в написването на двойник на шедьовъра си. Едно чакане, което си е струвало. Самият Хъксли посочва „Island“ като една от най-провокативните си творби.

„Пробуждане“ от Кейт Шопен

Кейт Шопен е сред най-дръзките и провокативни американски писателки от границата на ХІХ и ХХ в., която изследва нови литературни територии и руши доминиращите стереотипи. С появата си “Пробуждане” предизвиква скандал заради откровеното представяне на емоционалния свят на главната героиня Eдна и бунта й срещу господстващите нрави. В средата на ХХ век публиката и критиката преоткриват бляскавата лирична проза на Шопен и признават романа за еталон и предвестник на модернизма. Книгата е крайпътен камък на феминизма като философия, което естествено предизвиква порой от злонамерени критики от страна на мъжете.  След нея Шопен изцяло зарязва кариерата си на писателка, а пет години след публикуването на романа умира.

„Играта на стъклени перли“ от Херман Хесе

През 1946 г. Херман Хесе получава Нобелова награда. Това се случва три години след излизането на „Играта на стъклени перли“. Епосът съдържа цялото изкуство на литературата. Романът е очарователна приказка за усложненията в един модерен свят, превърнал се в истинска съвременна класика. Със сигурност това не е книгата, която с лекота ще прочетете в шезлонга на басейна през лятото, но е много важно четиво за всеки запален любител на книгите.

„The Expedition of Humphry Clinker“ от Тобиас Смолет

Джордж Оруел нарича Смолет „най-добрият романист на Шотландия“, а фен на автора е и Чарлз Дикенс. „The Expedition of Humphry Clinker“ е последната  му комедия и е смятана за най-доброто му и смешно произведение. Представлява сборник от писма, писани от шестима герои, които по различен начин описват едни и същи събития, в които всички участват.