Начало / Интервюта / Луси Даймънд: Да бъдеш писател е страхотно преживяване

Луси Даймънд: Да бъдеш писател е страхотно преживяване

Луси Даймънд е английска писателка , родена през 1970 г. и израснала в Нотингам. През 2011 г. романът й „Sweet Temptations“ е номиниран за наградата за комедиен романтичен роман „Мелиса Нейтън“. В началото на февруари на българския книжен пазар ще излезе новият й роман „Една нощ в Италия“.  Истинското й име е Сю Монгридиън. С него е подписала няколко детски книги, включително поредицата „The Sleepover Club“.  Предлагаме ви интервю с Даймънд, дадено за shazsbookboudoir.blogspot.com.

–––––––

Какъв е типичният ви работен ден?

–          Имам три деца в училищна възраст, така че обикновено работя между девет сутринта и три следобед, когато те са на училище. Опитвам се първо да мина през написаното от предишния ден и да го редактирам, после се заемам с новата част от историята. Работя или в малкия си офис у дома, или понякога отивам в града, където споделям един офис с други фрилансери.

 Разкажете ни нещо повече за „Една нощ в Италия”.

–          „Една нощ в Италия” проследява три основни героини, които се срещат на вечерен курс по италиански език. Катрин страда от симптома на „празното гнездо” – децата й са заминали за колежа, а после се случва и по-лошото – мъжът й я напуска. Имаме Анна, която отчаяно се посвещава на всякакви неща, свързани с Италия, защото току що е открила, че баща й може би е италианец. И накрая Софи – учителката по италиански, която се връща по принуда във Великобритания, защото баща й е получил инфаркт, но сърцето я тегли обратно към слънчевия Соренто. На пръв поглед тези три жени нямат нищо общо, но в течение на курса се опознават помежду си, както и с останалите курсисти, започват да си вярват, създават се силни приятелства и дори романтични връзки…

 Как се вдъхновихте за вечерния курс по италиански?

–          Самата аз съм посещавала много вечерни курсове – от скулптура до гимнастика (сериозно), вегетарианска кухня, испански, градинарство. Харесва ми странната смесица от курсисти, всичките дошли на тези курсове по различни причини. Хрумна ми, че това ще бъде страхотен фон, на който да се развие един забавен сюжет. Така биха могли да се срещнат хора, чиито пътища иначе никога не биха се пресекли. А и хората обичат всичко италианско, нали?

 Пробвали ли сте някои от ястията, присъстващи в книгата?

–          О, да. Отнасям се много сериозно към подготовката за книгите си. Анна започва от личен интерес към Италия и стига до воденето на собствена кулинарна рубрика в местния вестник. Аз самата съм голям кулинар, така че тази линия в книгата ми беше особено интересна.

 Коя от героините ви бе най-забавно да изграждате като образ?

–          Много обичам една от по-второстепенните героини, Джералдин – също курсистка от вечерния клас: великолепна, забавна възрастна дама, която се възприема като актриса – дори истинска дива! Но най-тясно съм свързана с Катрин. В началото на романа тя на практика няма абсолютно нищо, стига до пълното дъно, преди да се съвземе и да започне отначало – а това е изключително смело и буди моето възхищение.

 Кое е най-хубавото в писателската професия? И обратното – кое е най-лошото?

–          Най-хубавото определено е да получиш хубаво писмо или съобщение от читател, който е изпитал удоволствие от моите книги. Оценявам високо, че тези хора са отделили време да ми го кажат. Всяко такова писмо ми е скъпо. И се радвам изключително, когато докосна за първи път копие на мой роман – не мисля, че това някога ще ми омръзне! Най-лошото… хъм. Понякога имам ужасни дни, когато сменям мнението си за сюжета на всеки двайсет и пет минути и си мисля, че всичко е ужасно. Понякога може да е много самотно и това е една от причините да започна да работя в офис с други хора. За щастие тези дни не са много. Да бъдеш писател е страхотно преживяване!

 Какъв съвет ще дадете на начинаещите писатели?

–          Напишете книгата, която винаги сте искали вие самите да прочетете. Следвайте инстинктите си – ако някой пасаж или герой ви се струва слаб и не добре развит, може би е време да хванете червената химикалка. Четете много прекрасни чужди книги и след това си задайте въпросите: Как този автор е развил сюжета? Вие бихте ли го написали по различен начин? И накрая ви съветвам да се подсигурите с литри чай или кафе и да развиете желязна самодисциплина. Ако поне малко приличате на мен, ще се нуждаете и от трите!

 

Източник: Shazsbookboudoir.blogspot.com

Прочетете още

24131528_2020340248247350_5403921462455528937_n

Спомен за библиотеката, която изуми света

Винаги сме казвали, че книгите пазят в себе си историята, но и отварят врата към …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *