Начало / Интервюта / Андреа Хирата, автор на „Воините на дъгата“: Не знам кой изпрати ръкописа ми в издателството

Андреа Хирата, автор на „Воините на дъгата“: Не знам кой изпрати ръкописа ми в издателството

Андреа Хирата е индонезийски писател, роден през 1982 г. Става известен с автобиографичния си роман „Воините на дъгата“, публикуван вече и на български. Творбата има 3 продължения – „Sang Pemimpi“, „Edensor“ и „Maryamah Karpov“. „Воините на дъгата“ е продадена в над 5 милиона копия само в Индонезия. Любопитен факт за Хирата е, че неговите родители са сменяли името му 7 пъти, когато е бил малък. Представяме ви интервю с Хирата, дадено за taz.de.

–––––

„Воините на дъгата“ е най-успешната индонезийска книга за всички времена. На какво се дължи успеха на книгата?

–          Моята книга е толкова успешна, защото е истинска и реална история. Много читатели успяха да се идентифицират с героите. Темите са универсални: детство, семейство, образование.

Предполагам, че получавате много отзиви.

–          О, да! Стотици писма, имейли, съобщение. Много хора ми пишат как са докоснати от книгата. Но получавам и критики. Някои казват, че книгата ми е скучна, а други, че няма литературна стойност, защото е просто автобиография.

В началото не сте имали намерение да публикувате книгата, нали

–          Написах този роман през 2005 г. Идеята беше да бъде просто подарък за моите бивши учители – главните герои в историята. Исках да изразя благодарността си за всичко, което са ме научили.

Как книгата стигна до издател?

–          Някой е изпратил копие на издател, който е решил, че книгата си заслужава да се отпечата и разпространи. Всичко стана по случайност. Впоследствие работих няколко месеца за адаптирането на историята за широката публика.

И не знаете кой е изпратил ръкописа?

–          Не. Вероятно мой приятел, но как се е случило всичко все още не знам.

А сега творбата е преведена на 25 езика.

–          Да. Продава се в Унгария, Испания, Португалия, Холандия, САЩ. Наистина съм голям късметлия.

Сега родното ви място, Белитунг, е популярна туристическа дестинация.

–          Да, не само заради книгата ми, но и заради филма по нея от 2008 г. Филмът е чудесен и дори беше показан на фестивала „Берлинале“ през 2009 г. В него виждаме плажовете на Белитунг и местната култура. Това привлече интереса на много туристи. Туризмът е нещо важно за нас, защото животът в моя роден край все още е много тежък. Много хора работят в мините за калай. Туристическият сектор обаче се разраства. Все повече хора работят там. Трябва да използваме това. Индонезия е страна богата с природни ресурси. Има много нефт, природен газ, калай и мед.

Какъв щяхте да бъдете, ако не бяхте станали учител и впоследствие писател?

–          Със сигурност щях да работя в мините. Както баща ми, неговия баща и бащата на дядо ми.

Образованието напълно промени живота ви, нали?

–          Да, образованието обърна всичко на 180 градуса.

След като беше отпечатана книгата ви, как се разпространи в индонезийските книжарници. Вашата страна се състои от много острови. Как се разпространяват книгите?

–          Индонезийската издателска индустрия се разви много през последните години. Много нови книжарници отвориха врати в страната. Затова не бива да се изненадвате, че от моята книга са продадени 5 милиона копия. Все пак има близо 260 милиона индонезийци. Младите хора искат да четат и да се образоват. Икономиката също расте. Все повече хора четат. Книжарниците се развиват. Има и онлайн книготърговия. Уличната търговия на книги също е фактор.

Възнамерявате ли да пишете още автобиографични истории?

–          Да, пиша най-добре за неща, които вече съм изпитал.

 „Воините на дъгата“ тук

Прочетете още

1dc841c8-9ee1-496a-8e12-19e1b369f06e

Салман Рушди: Моите книги промениха живота ми

Кои са книгите, променили живота му, както и тези, които са успели да го разсмеят, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *