Лира Литературно-рекламна Агенция
Иво СИРОМАХОВ
За мен литературата никога не е имала нещо общо с училищните дивотии от сорта “какво е искал да каже авторът”, “какви мисли и чувства вълнуват лирическия герой”, или пък “къде в поезията на Яворов срещаме анафора и епифора”. За мен основната цел на литературата е удоволствието. А удоволствието изчезва веднага щом почнеш да се замисляш за анафорите и епифорите.
Затова днес ще ви разкажа за някои от книгите, които са ми донесли огромно удоволствие и са ме карали да се заливам от смях, докато чета.
Уди Алън – „Ако импресионистите бяха зъболекари“
Филмите на Уди Алън са изключително смешни. Но книгите му са още по-смешни. Той винаги намира неочакваната, парадоксална гледна точка към живота и към всички онези теми, които сме свикнали да вземаме твърде насериозно – любовта, семейството, секса, изневярата, смъртта.
Джоузеф Хелър – „Параграф 22“
Не знам защо този роман е слаган от литературните критици в графата “романи за войната”. Не, това не е роман за войната. Това е роман за човешката глупост. Която е една и съща и по време на война, и в мирно време. Хелър ме е карал да се смея със сълзи. Чуйте само как започва: “Това беше любов от пръв поглед. Щом видя военния свещеник, Йосарян веднага се влюби лудо в него”. Гениално!
Марин Крусев – „Ясна мъгла“
Тази малка книжка с едва стотина страници беше моят пътеводител в хумора. Прочетох я за пръв път, когато бях ученик в девети клас. Тогава разбрах, че изразът “да те заболи корема от смях” не е просто метафора, а наистина може да се случи. После съм чел “Ясна мъгла” над двеста пъти. Знам я почти цялата наизуст. Великолепна пародия на литературно списание и тежка гавра с графоманите.
Рангел Вълчанов – „Всички ще умрем, а сега наздраве“
Имах удоволствието да познавам този велик човек лично. Той не спираше да играе. Всяка история, която подхващаше, се превръщаше в спектакъл, в който Рангел изиграваше всички роли. Такива са и книгите му. Те са импровизации върху житейски истории, в които не можеш да разбереш кое е истина и кое измислица. И всичко е толкова смешно, и толкова забавно, че не можеш да спреш да четеш. Препоръчвам и другите му две книги – “Ура! Най-после и онемях!” и “Хем съм сам, хем няма никой”.
Саки – „Лек против спокойствие“
От всички видове хумор най-много харесвам британския. А от всички британски хумористи, Саки безспорно е най-големият. За феновете на Удхаус само ще кажа, че Саки е неговият учител в жанра. Всъщност Саки е само 11 години по-стар от Удхаус, но не е имал шанса да живее толкова дълго и да напише толкова много книги. Умира на фронта, по време на Първата Световна война, едва на 45-годишна възраст. Но оставя колекция от великолепни разкази със завладяващ стил и черно чувство за хумор. А неизменният му лирически герой Кловис Сангрейл е може би най-очарователният мизантроп в световната литература.
