Начало / Автори / Джек Лондон: Животът често не опира до това да имаш добри карти, а да изиграеш лошата ръка добре

Джек Лондон: Животът често не опира до това да имаш добри карти, а да изиграеш лошата ръка добре

На днешния ден, 12 януари, е роден Джек Лондон (1876-1916)  –  автор на над 50 книги и около 200 разказа, в които увлекателно се описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Сред най-известните му романи са “Морският вълк”, “Белия зъб”, “Дивото зове”, “Мартин Идън”, “Лунната долина”, „Белю Пушилката“ и др.

Живял е в мизерия, живял е и в разкош. Знаел е какво е глад и студ, знаел e какво е да си сит и на топло. Бил е социалист, бил е и капиталист. Работил е по 16 часа на ден в консервна фабрика, ловял е стриди незаконно, убивал е тюлени. Безработицата го превръща в скитник, за което лежи в затвора. Не успява да завърши висше образование заради безпаричието, но пък се самообразова. С годините натрупва библиотека с 15 000 тома. Става златотърсач, но разбира, че златната мина може да бъде намерена само като „продава мозъка си”. Затова и започва да пише. Краткият му живот е съкровищница от преживявания и идеи. Две години преди началото на ХХ в. започва борба да бъде публикуван и успява. Незабравимият му роман „Мартин Идън”, публикуван през 1909 г., е илюстрация на това. Той е първият милионер сред писателите.

За поколението, което израства пред компютрите, името Джек Лондон остава непознато, за съжаление. Незабравимите му истории се оказват анахронични за айпад генерацията, но следата, която американският писател оставя, все още я има.  Уроците му за чест, правда, мъжественост, кавалерство, себеотдаване, упоритост, воля, човеколюбие са живи. Те са в книгите му. Ето и цитати от големия писател.

„Не трябва да чакаш вдъхновението. Трябва да го подгониш със стик за голф.“

„Предпочитам да изпея една дива песен, след което да експлодира сърцето ми, пред това да живея хиляда години, гледайки собствената си деградация в страх да не се намокря.“

„Животът често не опира до това да имаш добри карти, а да изиграеш лошата ръка добре.“

„Истинската функция на човек е да живее, а не да съществува. Няма да си губя времето в опит да го увелича. Напротив – ще използвам времето, което ми е отредено!“

„Мъжът рядко оценява достатъчно жените, поне докато не остане без тях.“

„Аз искам да остана верен на себе си и не желая да подчинявам вкусовете си дори на единодушната присъда на цялото човечество.“

„Във вашия космос, види се, няма място за любовта. А в моя – красотата е само прислужница на любовта.“

„Но пазете се. Тия буржоазни градове ще ви убият. Вземете например това гнездо на търгаши, в което ви срещнах. Те дори не могат да се нарекат гнилоч. В такава атмосфера човек не може да си опази здравето. Тя е атмосфера на низостта и вие не ще намерите между тях ни един човек, който да се издига над тая низост. Те всички, и мъжете, и жените, са само одушевени стомаси, управлявани от семейни апетити…“

„Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите.“

„Не живея заради това, което светът мисли за мене, а заради това, което аз мисля за себе си.“

„Животът достига връхната си точка, когато осъществява в най-пълен размер онова, за което е предназначен.“

„Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.“

„Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него.“

Целта на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху друг живот. Имаше два вида животни: едни, които ядат, и други, които биват изяждани. Законът за хищниците гласеше: „Изяж или ще бъдеш изяден“. Вълчето не можеше да определи закона в такива ясни и точни понятия, а и не се занимаваше с основните принципи, върху които почиваше този закон. То дори не мислеше за закона – спазваше го, без изобщо да мисли за него.“

„Дълбока тишина цареше навред. Самата земя беше пустиня, без живот, без движение, тъй самотна и студена, че не навяваше дори и скръб. В нея се таеше някакъв особен смях, много по-страшен от всяка скръб – смях без сянка от радост, като усмивката на сфинкса, смях, студен като скреж и пропит от някаква мрачна увереност. Това беше властната и неизразима мъдрост на вечността, която се надсмиваше над празнотата на живота и над неговите безплодни усилия. Това беше Дивата пустиня – жестоката Северна пустия с вледенено сърце.“

Книги от Джек Лондон тук

„Джек Лондон“ от Женифер Лесиьор тук

„Джек Лондон – Морякът от Окланд“ от Свобода Недева-Янакиева тук

 

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *