Лира Литературно-рекламна Агенция
Трагичните събития в редакцията на сатиричното френско списание „Шарли ебдо“ предизвикаха много полемики. Въпреки че преобладава възмущението от безспорно варварския акт, не са малко и мненията, че френските журналисти сами предизвикали терористите. Предлагаме ви две противоположни гледни точки – на Едуард Лимонов, руски писател, публицист и политик, и на Александър Кьосев, културолог и литературен теоретик.
––––––––
Едуард ЛИМОНОВ
Убийството на журналистите от „Шарли Ебдо“, разбира се, е огромна жестокост. 10 журналисти (сред тях четири от най-зловредните карикатуристи във Франция), събрали се на планьорка, бяха разстреляни с автомати от двама неизвестни мъже с маски, които от време на време викали „Аллах акбар!“.
Тръгвайки си, двамата застреляли двама полицаи, пристигнали на мястото на стрелбата, които се оказаха непохватни.
В крайна сметка 12 загинаха и около 20 бяха ранени, от които четири или пет са на границата на живота и смъртта.
„Не убивай!“ ни учи християнската цивилизация. Изхождайки от заповедите, е извършено злодеяние. Аз го осъждам, злодеянието.
В същото време аналитици от цял свят, мислейки над случилото се, достигат до изхода, че нападението е отмъщение за нееднократните оскърбления, нанесени на пророка Мохамед от дръзката и агресивна редакция.
Една от последните обиди са карикатури на пророка, публикувани в списанието на 19 септември 2012 г. Тогава аз написах осъдителен коментар – на 20 септември: „Наляха масло в огъня. Поразяват ме със своята зловредна безмозъчност вчерашното произшествия във Франция…“.
И тогава мислех, и сега съм на същото мнение, че не трябва да се атакуват световните религии и техните пророци и богове, че това е аморална низост. Като се има предвид, че над милиард души вярват в Христос и милиард и половина вярват в Аллах, трябва да се уважава вярата на тези хора. И няма никаква нужда да ги атакуват и трябва да се откажат от богохулство и низост по адрес на великите личности и техните вярвания.
Аз осъдих и книгата на Рушди, когато излезе в Европа и бях сред мюсюлманското духовенство на Русия на пресконференцията през 1996 г., когато тази книга трябваше да бъде публикувана и в Русия. Ние се обявихме против публикуването й.
И в крайна сметка тя не беше публикувана.
„Шарли Ебдо“ публикува карикатури и лично срещу мен. В брой 56 от 21 юли 1993 г. Те публикуваха отвратителната статия срещу мен „Limonov : L’intellectuel arracheur de couilles“ (Лимонов : Интелектуалецът, откъсващ топки) със съответните карикатури.
12 трупа за наказание за аморалната низост. Ами добре!
P.S. Всъщност случилото се днес във Франция е урок и предупреждение към „креативната класа“ за това колко е опасно да се оскърбяват народните вярвания. Под „вярвания“ разбирам не само религиозните вярвания.
В Русия това също може да се случи всеки ден.
Ултра-либералните медии не трябва да се учудват, ако след толкова години на обиди към руския народ, на народа изведнъж не му издържат нервите.
Така че ето, господа „прилични хора“…
Източник: offnews.bg
––––––––––
Александър КЬОСЕВ
Това, което се случи вчера в Париж, това, което се случи през годините в Оклахома, Ню Йорк, Лондон, Мадрид, Бургас и т.н., не е просто серия от добре планирани убийства, предварително изчислили своя глобален ефект. Това е атака срещу сърцевината на т.нар. европоцентрична цивилизация – идеята за толерантност и свобода. Далеч съм от мисълта, че тази „цивилизация” няма фундаментални дефекти и гигантски исторически вини. Но в случая говорим за нейния атакуван идеал – за диалога с „другите” форми на живот (други култури, религии, идеологии, нрави, „раси”, сексуални ориентации и пр.), който ги оставя да бъдат такива, каквито са, тоест – свободни, и с това разширява обема на понятието „човек”. Тези идеи – свободата и толерантността (за разлика от религиозните вярвания и екзистенциалните учения, които винаги имат претенциите за тотално обхващане на живота) си имат граници. Безграничната толерантност, както и безграничната свобода са contradictio in adjecto.
Чудовищно
След преминаването на границите, свободата и толерантността са невалидни и смешни. Как да бъдеш толерантен към онези, които не просто са нетолерантни, а мразят от дъното на душата си твоята толерантност? Наричат я „толерастия”, осмиват възпитаните в свобода, смачкват достойнството, унизително убиват човеците, които полагат усилия да практикуват толерантността, и унищожават мирното им оръжие – свободата на словото. Това е немислимо, чудовищно. Не можеш да водиш диалог с този, който в същия момент стреля по теб. На края на толерантността стои войната.
Но ако се откажем от толерантността и от свободата, значи се отказваме от самите себе си. Ставаме други, молещи се на други, нетолерантни богове. Подобно на стрелящите по нас, започваме да делим света на „нас, човеците” и на „тях, враговете”. В състояние сме да намразим не само „другите“, но и онези от нас, които са все още толерантни. Може би утре ще стреляме и по тях?
Парадоксът, в който живеем
Има ли смисъл да се борим за каквото и да е, да защитаваме каквото и да е, да стреляме в отговор, ако вече не сме самите „ние”, свободните и толерантните, разширяващите се човеци? Ето в този трагичен парадокс сме вкарани, в него живеем днес. А други изпитват границите не просто на нашето търпение, а на нашата ценностна система.
Източник: dw.de
Фото: nationallibrary.bg
