Лира Литературно-рекламна Агенция
Автор на 30 книги, десетки награди, Христо Карастоянов оставя трайна следа в българската литература. Ето и книгите, впечатлили го през 2014 г.:
„Никога преди залез” от Йохана Синисало
Като си помисля какво знам за финландската литература, хваща ме срам: чел съм преди много години „Четвъртият прешлен” на Марти Ларни и това е всичко. А „Никога преди залез” е смайваща книга – уж фентъзи, но де да беше само фентъзи. Тук троловете, тези уж фолклорни изчадия, са си напълно истински живи същества, Синисало ги наслагва в енциклопедии, епоси и какви ли не съчинения. В романа троловете са реално съществуващ народ, натикан в най-недостъпните места на Севера. Но и това не е всичко – според както се провикват в телевизионните реклами. В „Никога преди залез” самият фолклор прониква в днешния ни софистициран бит, от там прониква в живота ни, а накрая и в душите ни. И това е направено страхотно убедително: почти на границата на пределната мистификация. Смятам тези дни отново да прочета „Никога преди залез”.
„Протестните деца на България” от Христо Стоянов
Препоръчвам този публицистичен сборник, макар че той няма кой знае каква нужда да бъде препоръчван: Христо Стоянов е твърде известен с полемичния си тон, с който излага тезите си. Разпиляни щедро из мрежата, тези текстове задължително предизвикват пламенни ругатни – извинете, спорове. Струва си да се прочете дори само „Пазете историята от литературата”, заради онова „Книгата е опасна за историята”. Много народ ще кипне заради това твърдение, но то е вярно: прочетете го, преди да кипвате!
„Додекамерон. Четиво за рентиери” от Иван Стамболов
Дали е точно четиво за рентиери не знам, но за мен тази изпълнена с изискана ирония и добронамерено намигане към живота, който живеем, сигурно ще се хареса на мнозина. На мен ми хареса.
„Прах от нозете” от Елена Щерева и Николай Янков
Заради симпатичната и доверчива простота, с която тези двама съвсем млади автори разказват уж простички истории, случили се в днешна Индия. Във всяка от историите те са успели да съзрат „дълбоко индийското”, останало живо в съвременния индиец. Точно обратното на „Шантарам”, макар че не разбирам от къде ми хрумна пък това сравнение…
„Обслужвал съм английския крал” от Бохумил Храбал
Тази книга, разбира се, не е издадена през 2014, а през 2012. За съжаление обаче вече се продава в книжарници „Хеликон” с огромно намаление на цената… Тоест е останала непрочетена. И ще е жалко ако си остане така, та затова я и препоръчвам. Бляскав език, помитащ разказ… – истински Бохумил Храбал от „Добре охранявани влакове”!
