Салман Рушди – осъден на смърт от иранския аятолах Рухола Хомейни заради книгата си „Сатанински строфи”, заклейми варварския атентат в Париж. 10 журналисти и карикатуристи от френското сатирично списание „Шарли ебдо“ бяха разстреляни на работните си места, убити са и двама полицаи. Убийците са били маскирани и въоръжени с автомати „Калашников”. Сред жертвите са четирима водещи карикатуристи, включително 80-годишната легенда Жорж Уорински. Другите трима са Шарб, Кабу и Тиню. Шарб е бил търсен жив или мъртъв от „Ал Кайда“ от 2013 г. редом със Салман Рушди.
„Когато религията, която е средновековна форма на ирационалността, е комбинирана с модерни оръжия, се стига до реална заплаха за нашата свобода. Този религиозен тоталитаризъм е виновен за смъртоносната мутация в сърцевината на исляма и ние сме свидетели на трагичните последствия днес в Париж. Аз съм на страната на „Шарли Ебдо“, където всички би трябвало да бъдем, за да защитим изкуството на сатирата, която винаги е била срещу тиранията, лъжата и глупостта. „Респектът към религията“ се превърна междувременно в кодирана фраза, която всъщност трябва да се разбира като „Страх от религията“. Като всички други идеи и религиите заслужават критика, сатира и, да, нашето безстрашно неуважение“, заяви Рушди.
И Халед Хосейни изпрати молитвите си към семействата на загиналите.
„Като мюсюлманин аз осъждам убийството на невинни хора в името на моята религия. Моля се за мир и солидарност в този тъмен, тъмен ден”, заяви писателят.
По последни данни нападението е станало по време на планьорка, когато в редакцията се събират всички журналисти на изданието. Пред местна телевизия френски експерти споделиха, че терористичният акт е бил извършен „от професионалисти, които внимателно са планирали всяка своя стъпка“. Нападателите са имали специална екипировка и професионално са владеели оръжието, отбелязал експерт от антитерористично подразделение. „Те методично убиха 10 журналисти, които се намирали в сградата на редакцията, и са застреляли двама полицаи, напускайки местопрестъплението“, добави друг специалист, цитиран от БГНЕС.
„Шарли ебдо“ набра популярност през февруари 2006 г., когато препечата карикатури на пророка Мохамед. Рисунките първоначално се появиха в холандския всекидневник „Jyllands-Posten”, като предизвикаха гняв из целия мюсюлмански свят. Офиси на „Шарли ебдо“ бяха нападнати през ноември 2011 г., когато бяха публикувани карикатури на пророка със заглавие „Charia Hebdo“. Въпреки че бе изправен пред съда по закона срещу расизма, седмичникът продължи да публикува противоречиви карикатури на мюсюлманския пророк.
Директорът на френския всекидневник „Льо Монд“ Жил ван Кот също осъди нападението, казвайки:
„Убийствата, извършени днес, само засилват убеждението ни, че е необходимо да се борим срещу невежеството, нетолерантността, мракобесието и фанатизма. По-важно от всякога е да помним, че свободата на пресата не подлежи на обсъждане“.
Датският карикатурист Курт Вестергаард, чиято творба, изобразяваща пророка Мохамед беше препечатана в „Шарли ебдо“, каза, че се надява „мнозинството от умерени мюсюлмани“ да осъдят този варварски акт.
Кристоф Делоар от „Репортери без граници” коментира, че „това е най-черният ден в историята на френската преса“.
Битанският журналист Дъглас Мъри смята, че „Шарли ебдо“ е станал мишена на терористите, защото упражнява правото си на свобода на словото.
„Мисля, че голяма част от бъдещето на нашата свобода на словото зависи от това дали хората мислят, че „Шарли ебдо“ сам си е навлякъл тази беда, или осъзнават, че хората, извършили атаката, са единствените виновни и трябва да бъдат обект на порицание и обвинения от страна на всички хора, от всички вероизповедания във всички общества“.
Фиамнета Венер, която е работила за „Шарли ебдо“, разказва пред Би Би Си, че журналистите в изданието са се опасявали, че нещо подобно може да се случи.
„Ние всички се ужасявахме от този момент и той дойде. Всички наши приятели, които загинаха, ще ги носим в сърцата си. Мисля, че те просто събудиха цялата нация, защото това е поколение от художници и журналисти, които изчезнаха днес“, коментира тя.
Да видим кога българските писатели ще се изкажат.
Като отпразнуват Ивановден…
Ще ги осъдят, разбира се, а не като нашите – нито дума