Лира Литературно-рекламна Агенция
„Като писател от поколение, чиито младини живяха с борбата и стремежите на предосвободителната епоха, а зрялата възраст – с колебанията си при новите условия в наши дни, Стоян Михайловски свидетелствува особено интересни моменти в духовното ни развитие. Връстник на Вазов и Величков, дълбоко отделен от тях, той, макар в рязко различни форми, все пак носи техните рани на времето и е третият в тройката на българската литература в първите десетилетия след Освобождението.” – Васил Пундев
–––––––––––-
Днес, 7 януари, се навършват 159 години от рождението на писателя Стоян Михайловски. Със стихотворението си „Кирил и Методий” (Върви, народе възродени!) той остава завинаги в сърцата на всички българи.
Роден е в Елена в семейството на будителя Никола Михайловски. Учи в Търново, а през 1872 г. завършва Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. От тези ранни години започва и литературната му дейност. В продължение на две години е даскал в Дойран (дн. Македония), след което през 1875 г. заминава за Франция и учи правни науки (окончателно завършва образованието си във Франция през 1883 г.). След Освобождението работи като адвокат и съдия, преподава френски език и всеобща литературна история във Висшето училище (днес Софийски университет) като доцент, а по-късно и като професор. През 1880 г. е главен редактор на вестник „Народен глас“ в Пловдив. От 1882 г. е дописен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), а от 1898 – неин действителен член.
През 1886-1887 г. е избран за народен представител в Третото Велико Народно събрание, а по-късно и в Обикновеното Народно събрание през 1894–1896 и 1903-1908 година.
В началото на 1904 година особено предизвиква Фердинанд I с поредица от статии („Потайностите на българския дворец“ „Какво прави князът и какво правим ний?“, „Философия на парата“ и „Потайностите на българския дворец“). В тях той обвинява монарха в подкуп на софийската преса. Поради това е уволнен от Софийския университет и е осъден условно (първоначалната присъда е седеммесечен затвор). В негова защита се обявяват Кирил Христов и Антон Страшимиров. През 1905 г. се оттегля от активна обществена и редакторска дейност, но продължава да заклеймява монарха и политиците в статии и брошури („Тевтонската опасност“, „Позив към българския народ и българската интелигенция“ и др.) По време на Балканската и Първата световна война (1912-1918) Стоян Михайловски пише патриотични стихове, възхваляващи силата на българското оръжие и дух, сравними по сила на въздействието си с одите на Вазов и Кирил Христов. След войните Стоян Михайловски окончателно се оттегля от обществените борби.
Творчеството му е жанрово многообразно – епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми и драми. Сътрудничил е и на „Църковен вестник“.
На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски – тогава учител по музика в Русе, – написва стихотворението „Кирил и Методий“ като проект за български всеучилищен химн. Същата година то е отпечатано в списание „Мисъл“ в Русе.
Стихотворението става известно през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май стар стил) Панайот Пипков – тогава учител по пеене в Ловеч – написва музика към текста. Оттогава стихотворението е обичан от всички празничен химн на славянските равноапостоли свети Кирил и Методий, известен най-вече като „Върви, народе възродени…“
Предлагаме ви стихотворенията му „Световната книга“ и „Напред“ заради актуалността и общочовешкото им значение.
Световната книга
Светът – отворена е книга
и всякой може да успее
по нещо в нея да прочита
и нещичко да разумее…
Но онзи пълно я разбира,
онзи мъдрец и тайновед,
неявни знаци който вижда
вред, гдето спира своя глед…
Не стига само да прочиташ –
и слепий знае да чете:
учи се думи да откриваш
между самите редовце…
Чети наопако в сърцата;
избръщай буквите, рови –
търси онуй, което бяга,
от голий поглед се бои…
И с пръст похващай всяко дело,
пред всяка съвест туряй свещ –
търси срамът на всяко чело,
и сянката зад всяка свещ…
Напред!
Go ahead!
Напред! Живота е сраженье!
Напред! И прав всегда ходи!
Напред, макар към поражение!
Ако ще паднеш, прав падни!
Напред! Целта си не забравяй!
Напред, напред, по правий път!
Назад не гледай! Не оставяй
безплодно дните да текат!
Напред! Със труд и ум, и дързост
се вдигат цели планини!
Напред! Тук долу има всяка мъдрост
в таз само думица стои!
Че ще пропаднеш, що ти става?
Не пада вечний идеал!
След тебе друг ще продължава,
щото си вършил и мечтал!
Ще доде друг да доизкара
несвършените ти дела;
без свършек нищо не остава,
без край е само мисълта!
Създавайте и на времето
не гледайте като на враг;
еднъж създаденото нещо
не може да загине пак!
На работа, и без почивка,
без страх и без душевен смут!
Светата божия десница
бди върху человешкий труд!
Напред, о, ратници избрани,
о, първозвани труженици!
Напред, каквото и да стане,
и земний шар да се срути!
Не чакайте всегда сполука,
но в себе вярвайте всегда –
такваз е земната наука!
Напред, бащи! Напред, деца!
Книги от Стоян Михайловски тук
