Начало / Интервюта / Катарина Бивалд: Предпочитам книгите пред хората. Дори ако харесваш хората, те са винаги по-добри в книгите

Катарина Бивалд: Предпочитам книгите пред хората. Дори ако харесваш хората, те са винаги по-добри в книгите

Последните години книгите, разказващи за любители на книги и книжари стават все по-популярни. След хитовете „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ на  Мери Ан Шафър и  Ани Бароуз и „Книжарничката на острова“ на Габриел Зевин книгите и любителите на книги се появиха в главната роля и в дебютния роман на Катарина Бивалд „Читателите от Броукън Уийл препоръчват“.  В първите дни на 2015 г. шведската авторка се съгласи да даде интервю за lira.bg.
–––––––––––

Г-жо Бивалд, напоследък скандинавската литература е голямо световно явление. На какво се дължи това?
–    Не съм сигурна. Предполагам, че се вдъхновяваме един друг. Ако един ваш сънародник е известен, това ви инспирира. По-принцип големите хитове бяха криминалните книги, но сега, и това много ме радва, по-леките и смешни четива също набират популярност.

В романа си изпращате едно шведско момиче в забутано американско градче. Защо?
–    Винаги съм обичала истории, които се развиват в малки американски градчета. Затова предполагам направих този избор в дебютния си роман, беше ми някак естествено.

Вашата героиня изброява много свои любими автори. Те припокриват ли се с вашите любими?
–    Да. Обичам всякакви книги, много книги. Харесам много Фани Флаг – авторката на „Пържени зелени домати“, харесвам и Ричард Русо и неговия „Емпайър Фолс“. И Ани Прукс…и … наистина списъкът е много, много дълъг.

А какво чететe в момента?
–    „Неприятностите са моя бизнес“ на Реймънд Чандлър. Не бях чела нищо от него досега, но си купих сборник с негови писма и реших, че трябва да прочета и книгите му.

Доста убедително разказвате за работата в книжарница. Работила ли сте като книжар някога и как си представяте перфектния магазин за книги и продавач в него?
–    О, да. Работих десет години на непълен работен ден в книжарница. Всъщност тя приличаше много на книжарницата, в която Сара работи. Частна и много прашна. Тогава мечтаех за блестяща верига от книжарници, но сега някак си започнах да оценявам магията на онова място.

Напоследък много се говори за войната на малките независими книжарници и големите вериги. Какво е вашето мнение по въпроса?
–    Хората винаги ще купуват книги. И винаги ще обичат малките, странни, странни и симпатични книжарнички.

А вие какво предпочитате – e-книги или хартиени книги?
–    Хартиените. Не можеш да помиришеш една e-книга.

Кои са книгите, излезли през 2014 г., които ви впечатлиха?
–    О, Боже, много труден въпрос. Все едно ме слагате в книгата на Ник Хорнби „Егати живота“, когато питат героя за неговите най-любими пет песни и после той се побърква, защото постоянно се сеща за някоя, която трябва да влезе в списъка, а той я е забравил. Прочетох много страхотни книги през миналата година и се надявам да прочета още повече през новата година.

В едно от писмата в книгата ви Ейми признава на Сара, че все пак предпочита хората пред книгите. А вие?
–    Книгите. Дори ако харесваш хората, те са винаги по-добри в книгите.

Доколко Сара прилича на вас?
–    Страшно много?

За какво и кого е предназначена книгата ви – за книгите, за хората или за книжните маниаци?
–    Харесва ми да си мисля, че е за всички изброени.

Доколко е възможно книгите да променят живота на хората?
–    Мисля, че е напълно възможно. Знам доколко някои книги са променили собствения ми живот. Но книгите освен всичко друго са и забавление, могат и да ти помогнат да преминеш през живота с лекота без да ти помагат да го промениш. Мисля, че и това е много ценно тяхно качество.

Очаквахте ли успеха на дебютния си роман?
–    О, въобще не очаквах, че ще стигне толкова далеч. Беше абсолютна изненада за мен. Все още понякога не съм сигурна дали осъзнавам този успех.

Пишете ли вече нова книга?
–    Да, вече работя по следващата си книга. Нарича се „Uneasy rider“ и този път действието се развива в малко шведско градче. Героинята тъкмо е навършила 18 години и си обещава три неща, които смята, че ще я направят щастлива: да придобие собствен дом, да кара мотоциклет и да се самоиздържа. Две десетилетия по-късно единственото, което е постигнала до някъде  е да се самоиздържа. В навечерието на новото хилядолетие тя все още не е попаднала на подходящия мъж и отглежда сама дъщеричката си. Всичко се променя, когато се оказва, че дъщеря й ще напусне дома, за да учи в колеж. Изпада до там, че крие телефона си от себе си, за да не звъни през 5 минути на справящото се отлично и без нея момиче. Героинята бързо разбира, че ако напишеш в „Гугъл“ „оцеляване с тийнейджър“ за секунди получаваш над 700 000 резултата, но няма упътване за „оцеляване без тийнейджър“. Налага й се да развие своя собствена стратегия за оцеляване…

Какво предпочитате – щастлив край или реалистична история?
–    О, щастлив край. Винаги. Но съм сигурна, че реалистичните истории също имат своето очарование.

Харесвате да четете книги със съвети за писатели. Вие имате ли вече някакви съвети за последователите си?
–    Една от любимите ми книги със съвети за писатели е „Как да не пишете роман“. Невероятно смешна е. Моят основен съвет към всички начинаещи писатели е да са отдадени на това, което правят. Упоритостта е най-важното качество за начинаещия писател. Ако си мислите, че сте завършили книгата си – пренапишете я, а след това я пренапишете отново. И след това имате поне още две-три ревизии на текста.

Интервюто взе Елена Бойчинова

„Читателите от Броукън Уийл препоръчват“ тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …