Начало / Интервюта / Катарина Бивалд: Предпочитам книгите пред хората. Дори ако харесваш хората, те са винаги по-добри в книгите

Катарина Бивалд: Предпочитам книгите пред хората. Дори ако харесваш хората, те са винаги по-добри в книгите

Последните години книгите, разказващи за любители на книги и книжари стават все по-популярни. След хитовете „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ на  Мери Ан Шафър и  Ани Бароуз и „Книжарничката на острова“ на Габриел Зевин книгите и любителите на книги се появиха в главната роля и в дебютния роман на Катарина Бивалд „Читателите от Броукън Уийл препоръчват“.  В първите дни на 2015 г. шведската авторка се съгласи да даде интервю за lira.bg.
–––––––––––

Г-жо Бивалд, напоследък скандинавската литература е голямо световно явление. На какво се дължи това?
–    Не съм сигурна. Предполагам, че се вдъхновяваме един друг. Ако един ваш сънародник е известен, това ви инспирира. По-принцип големите хитове бяха криминалните книги, но сега, и това много ме радва, по-леките и смешни четива също набират популярност.

В романа си изпращате едно шведско момиче в забутано американско градче. Защо?
–    Винаги съм обичала истории, които се развиват в малки американски градчета. Затова предполагам направих този избор в дебютния си роман, беше ми някак естествено.

Вашата героиня изброява много свои любими автори. Те припокриват ли се с вашите любими?
–    Да. Обичам всякакви книги, много книги. Харесам много Фани Флаг – авторката на „Пържени зелени домати“, харесвам и Ричард Русо и неговия „Емпайър Фолс“. И Ани Прукс…и … наистина списъкът е много, много дълъг.

А какво чететe в момента?
–    „Неприятностите са моя бизнес“ на Реймънд Чандлър. Не бях чела нищо от него досега, но си купих сборник с негови писма и реших, че трябва да прочета и книгите му.

Доста убедително разказвате за работата в книжарница. Работила ли сте като книжар някога и как си представяте перфектния магазин за книги и продавач в него?
–    О, да. Работих десет години на непълен работен ден в книжарница. Всъщност тя приличаше много на книжарницата, в която Сара работи. Частна и много прашна. Тогава мечтаех за блестяща верига от книжарници, но сега някак си започнах да оценявам магията на онова място.

Напоследък много се говори за войната на малките независими книжарници и големите вериги. Какво е вашето мнение по въпроса?
–    Хората винаги ще купуват книги. И винаги ще обичат малките, странни, странни и симпатични книжарнички.

А вие какво предпочитате – e-книги или хартиени книги?
–    Хартиените. Не можеш да помиришеш една e-книга.

Кои са книгите, излезли през 2014 г., които ви впечатлиха?
–    О, Боже, много труден въпрос. Все едно ме слагате в книгата на Ник Хорнби „Егати живота“, когато питат героя за неговите най-любими пет песни и после той се побърква, защото постоянно се сеща за някоя, която трябва да влезе в списъка, а той я е забравил. Прочетох много страхотни книги през миналата година и се надявам да прочета още повече през новата година.

В едно от писмата в книгата ви Ейми признава на Сара, че все пак предпочита хората пред книгите. А вие?
–    Книгите. Дори ако харесваш хората, те са винаги по-добри в книгите.

Доколко Сара прилича на вас?
–    Страшно много?

За какво и кого е предназначена книгата ви – за книгите, за хората или за книжните маниаци?
–    Харесва ми да си мисля, че е за всички изброени.

Доколко е възможно книгите да променят живота на хората?
–    Мисля, че е напълно възможно. Знам доколко някои книги са променили собствения ми живот. Но книгите освен всичко друго са и забавление, могат и да ти помогнат да преминеш през живота с лекота без да ти помагат да го промениш. Мисля, че и това е много ценно тяхно качество.

Очаквахте ли успеха на дебютния си роман?
–    О, въобще не очаквах, че ще стигне толкова далеч. Беше абсолютна изненада за мен. Все още понякога не съм сигурна дали осъзнавам този успех.

Пишете ли вече нова книга?
–    Да, вече работя по следващата си книга. Нарича се „Uneasy rider“ и този път действието се развива в малко шведско градче. Героинята тъкмо е навършила 18 години и си обещава три неща, които смята, че ще я направят щастлива: да придобие собствен дом, да кара мотоциклет и да се самоиздържа. Две десетилетия по-късно единственото, което е постигнала до някъде  е да се самоиздържа. В навечерието на новото хилядолетие тя все още не е попаднала на подходящия мъж и отглежда сама дъщеричката си. Всичко се променя, когато се оказва, че дъщеря й ще напусне дома, за да учи в колеж. Изпада до там, че крие телефона си от себе си, за да не звъни през 5 минути на справящото се отлично и без нея момиче. Героинята бързо разбира, че ако напишеш в „Гугъл“ „оцеляване с тийнейджър“ за секунди получаваш над 700 000 резултата, но няма упътване за „оцеляване без тийнейджър“. Налага й се да развие своя собствена стратегия за оцеляване…

Какво предпочитате – щастлив край или реалистична история?
–    О, щастлив край. Винаги. Но съм сигурна, че реалистичните истории също имат своето очарование.

Харесвате да четете книги със съвети за писатели. Вие имате ли вече някакви съвети за последователите си?
–    Една от любимите ми книги със съвети за писатели е „Как да не пишете роман“. Невероятно смешна е. Моят основен съвет към всички начинаещи писатели е да са отдадени на това, което правят. Упоритостта е най-важното качество за начинаещия писател. Ако си мислите, че сте завършили книгата си – пренапишете я, а след това я пренапишете отново. И след това имате поне още две-три ревизии на текста.

Интервюто взе Елена Бойчинова

„Читателите от Броукън Уийл препоръчват“ тук

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *