Начало / Любопитно / Писателят препоръчва: топ 5 книги за 2014 г. според Иванка Могилска

Писателят препоръчва: топ 5 книги за 2014 г. според Иванка Могилска

Поетеса, романистка, Иванка Могилска събра напоследък доста фенове, а последната й книга  „Внезапни улици“ не изненада никого с майсторството си. „Оказа се, че двете най-важни книги, които прочетох през 2014 година, са издадени през 2013-та и 2011-та. Първата е „Центурия или 100 малки романа река” на Джорджо Манганели, а втората „Шейсет разказа” на Дино Будзати. И двете са преведени от Нева Мичева. Те промениха изцяло представите ми за това как се разказва една история и ми напомниха, че в литературата наистина всичко е възможно. Всичко“, заяви тя.

От книгите, издадени през 2014-та, които е прочела до момента, нейните 5 са:

 1.            „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и избяга” на Юнас Юнасон

Тази книга не е само забавна. Тя е майсторска смесица от реални исторически събития и измислица. Докато се заливаш от смях, току се замислиш за това, че може би най-кървавите и зловещи събития от XX век наистина са плод на случайност, емоционалната нестабилност на някои хора и кофти характер на други.

 2.            „Хладнокръвно” на Труман Капоти

Страшна книга – буквално и преносно. Ужасът идва най-вече от това, че всичко описано е съвсем истинско и – доколкото е възможно – безпристрастно предадено, без емоции. Невероятно са изградени образите на двамата престъпници. Няма как да е удоволствие четенето на документален роман за едно безсмислено убийство, но определено е обсебващо и интересно преживяване.

 3.            „Човек на име Уве” на Фредрик Бакман

Смях се с глас, докато я четох. От време на време ми се искаше да поплача. Много жива книга, с невероятно плътни герои – съвсем, съвсем като истински. Четох я на един дъх. Вие, ако можете, прочетете я по-бавно, защото после ще ви е яд, че толкова бързо сте се лишили от компанията на Уве, Парване и котката.

 4.            „Как наказва Бог” на Катерина Стойкова-Клемър

Важни неща, казани простичко. Всички сме си мислили за тях, но повече от нас предпочитат да не задълбават, бързат да ги забравят. Катя Клемър ни ги припомня леко, с чувство за хумор, играейки си чудесно с думите и обръщайки ръкавицата на ежедневното ни мислене за хубаво, за лошо, за смърт, за „искам повече”.

 5.            „Когато искам да мълча” на Кирил Златков и Зорница Христова

Не мога много да говоря за тази книга, но чудесно си мълча с нея всеки ден. Стои ми на работната маса. Красива е, топла е, можеш да си потъжиш с нея на спокойствие, а понякога и да се усмихнеш. Препоръчвам я и на деца и на възрастни.

 А ето какво четох по празниците: „Пътуване по посока на сянката” на Яна Букова и „Балканският човек” на Йордан Велчев (и двете на издателство „Жанет-45”); „Калуня-Каля” на Георги Божинов (издателство „Хермес”) и „Призракът на Александър Волф” на Гайто Газданов, в превод на Даря Хараланова (издателство „Аквариус”).

Прочетете още

ЛЮСИ 11 стр. Корица

“Уговорено“ за наша сметка

Людмила ЕЛЕНКОВА, Радио Хеликон „Уговорено“ е смела публицистика, въпреки че подзаглавието „Тайните сделки, които променят …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *