Сава СЛАВЧЕВ
„Сентръл Парк”- последната книга на Гийом Мюсо е чудесен трилър, по нищо неотстъпващ на Д. Морел, Патрик Лий, Майкъл Конъли, Лий Чайлд, Балдачи или Лъдлъм. Неслучайно миналата година – за трета поредна година – едно изследване на „Фигаро” поставя Мюсо на първо място по продажби във Франция.
В романа няма велики открития за живота, напътствия или метафизични размишления за битието. Това е много добре написана книга, удобна за филмиране (нещо, което вече се е случвало с роман на Мюсо и винаги може да е добре дошло), но спонтанно написана, без напъни, съревнование или в преследване на търговски цели. В романа има много интересни моменти, обрати, добър ритъм и двама души, които заедно се опитват да постигнат нещо (а това предполага доверие) невярвайки един на друг.
Действието се развива в Америка с чести телефонни разговори до Париж, където героинята Алис е шеф на групата за криминални престъпления.
Гийом обича книгите, почти на всяка глава е сложил някаква мисъл на автор, която му се е сторила удачна. Според мен написаната мисъл на Уила Катър в пета глава може да бъде синтез на съдържанието на романа: „Има неща, които човек усвоява по-добре в спокойствие, а други – в буря”.
Книга за преодоляване на болките, за съпричастността, затова, че винаги ще има утре.
„Сентръл Парк” тук