Три български и 7 чужди книги попаднаха в селекцията за 10-те важни книги на 2014 г. на литературоведа, преподавател в Софийския университет, доц. Бойко Пенчев. Тя е публикувана в изданието за култура на „Капитал” – „Light”.
„Думата на обвиняемия“ на Джон Банвил, „Светилата“ на Елинор Катън, „Бели зъби“ на Зейди Смит, „Вила с басейн“ на Херман Кох, „В търсене на Константинопол“ на Сергей Иванов, „Щиглецът“ на Дона Тарт, „Да гледаш и да виждаш“ на Даниел Арас са чуждестранните предложения.
Филип Маркулиев с „Между стените“, „Стаята“ на Богдан Русев и „Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов са българските важни книги през 2014 г.
Бойко Пенчев аргументира с няколко изречения всяка от избраните книги. „Ако Херман Мелвил и Дейвид Линч седнат да пишат заедно роман, вероятно би излязло нещо като „Светилата“”, пише той за наградения с „Букър” роман на Елинор Катън.
„Епична мултикултурна комедия, с която Зейди Смит се изстреля в центъра на британската литературна сцена през 2000 г.”, гласи коментарът му за „Бели зъби”.
„Ако сме приели, че животът е най-голямата ценност, какво да правим с морала, когато той пречи на живота?” – е есенцията на книгата на Херман Кох.
По отношение на носителя на „Пулицър“ за 2014 г. – „Щиглецът“ на Дона Тарт, се отбелязва, че става дума за „история с много извивки и паузи, следваща опитите на едно тринадесетгодишно момче да запълни празнотата, отворена със смъртта на майката, загинала при терористичен акт в музея „Метрополитън“.
„Перфектен в стилово отношение, изкусен като направа роман. Такива вече не ги правят” е оценката за романа на Джон Банвил.
„Богато илюстрирано издание, в което Даниел Арас тълкува картини на Веласкес и Тициан, Брьoгел и Тинтoретo, като превръща изкуствоведския анализ в нещо средно между криминално разследване и сократически диалог” е анотацията за „Да гледаш и да виждаш“.
Книгата на руския историк Сергей Иванов е определена като „удивителен пътеводител, който ще ни научи да виждаме зад днешния Истанбул очертанията на древния Константинопол”.
Награденият с „Хеликон” роман на Христо Карастоянов „Една и съща нощ” е наречен документален трилър в изобретения от автора жанр културно-историческо разследване.
„В „Стаята“ Богдан Русев е постигнал добър баланс между пародийните препратки към Филип Марлоу и референциите към жизнения стил на новата интелигентска бохема”, отбелязва Пенчев.
Филип Маркулиев е похвален за дебютния си сборник – „Силата му е в брилянтното владеене на диалога и въздържането от прекомерни, изсилени сюжетни хватки или философствания”.