Начало / Критика / Три яки български книги

Три яки български книги

Иво СИРОМАХОВ

Аз харесвам съвременната българска литература.

Добре де… не всичката.

Хм… ако трябва да съм честен – харесвам само отделни автори.

Всъщност… само трима и половина. Признах си.

Ами не е малко, кво. На седем милиона население – трима и половина добри живи автори си е забележително постижение.

Но някои нови български книги наистина си заслужават. Ако още не сте ги прочели, не ги пропускайте:

 

Алек Попов – “Сестри Палавееви в бурята на историята”

Алек има страхотно чувство за хумор и е много добър разказвач. В неговите книги няма скука. Харесвам много “Мисия Лондон” (бързам да отговоря на вечния нелеп въпрос дали книгата е по-добра или филма: в случая книгата е много по-добра от филма, сори, г-н Митовски), харесвам “Ниво за напреднали”, харесвам и всичките му разкази. Само “Черната кутия” не можах да дочета, но никой не е съвършен. Искам да кажа: никой читател не е съвършен.

“Сестри Палавееви в бурята на историята” е книга, с която много се смях. Историята на двете близначки от аристократично семейство, които попадат сред приматите от партизанския отряд, е изключително забавна и увлекателна. И плаче за филм. (Макар че като гледам какви комплексарски глупости предпочитат да снимат българските режисьори, се опасявам, че ще плаче дълго и в крайна сметка няма да доплаче до екран. Дано не съм прав.)

Чакам с нетърпение продължението на романа.

 

Мирослав Пенков – “На изток от Запада”

Мирослав Пенков е едва на 30 години и “На изток от Запада” е дебютната му книга. Но това несъмнено е книга на майстор. Сюжетите на Пенков са обикновени, но той ги разказва по необикновен начин. И успява да развълнува читателя. До сълзи.

За мен най-добрият разказ от сборника е “На изток от Запада” и неслучайно този разказ е спечелил наградата на BBC за къс разказ (BBC International Short Story Award 2012) и е включен в няколко престижни англоезични антологии.

Мирослав Пенков. Запомнете това име.

 

Филип Маркулиев – “Между стените”

Запомнете и това име. Филип Маркулиев е брутално добър разказвач. Майстор на писането. “Между стените” е дебютният му сборник с разкази и в него личи един забележителен талант. Маркулиев не само внимава за всеки детайл, но и пресъздава живота така, сякаш снима филм. Има и много добро, на моменти черно чувство за хумор. Докато четеш, не можеш да усетиш къде е границата между реалността и фантазията. И дали я има изобщо.

Зная, че професията му отнема много енергия, но си пожелавам да му остава време и за писане. Защото искам да чета още истории като тези в “Между стените”.

 

P.S. Всъщност в началото малко ви поизлъгах. Алек, Мирослав и Филип не са единствените съвременни български автори, които харесвам. Обичам и книгите на Илия Троянов, Капка Касабова, Ружа Лазарова. Но за тях ще ви разкажа някой друг път.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

4 Коментари

  1. Ето едно ревю за още няколко „яки книги“! http://www.lentata.com/page_6238.html

  2. Честито на харесаните! Чакаме и …“Другия път“ :)

  3. „Сестри Палаваееви“ на Алек Попов за мен е образец за реалистична сатира.
    За пръв път истината за нашите „герои“ от партизанското движени са показани в истинския им вид.Това не е смешно,а много тъжно повествование,което буди смях като първична реакция заради абсурдността на ситуацията.След като се замислиш над прочетеното се чувстваш като излъгано дете,което е вярвало,че татко му е най- големия герой,а е разбрало,че винаги е бил долен страхливец.Това е най-доброто,което съм прочел от Алек Попов.Дали ще бъде филмирана ? Дано не бъде.Не виждам режисьор,който ще направи толкова добър филм и който няма да окипази литературният текст.

  4. Мануела Ралева

    Страшна простотия! ЯКА!