Начало / Критика / Три яки български книги

Три яки български книги

Иво СИРОМАХОВ

Аз харесвам съвременната българска литература.

Добре де… не всичката.

Хм… ако трябва да съм честен – харесвам само отделни автори.

Всъщност… само трима и половина. Признах си.

Ами не е малко, кво. На седем милиона население – трима и половина добри живи автори си е забележително постижение.

Но някои нови български книги наистина си заслужават. Ако още не сте ги прочели, не ги пропускайте:

 

Алек Попов – “Сестри Палавееви в бурята на историята”

Алек има страхотно чувство за хумор и е много добър разказвач. В неговите книги няма скука. Харесвам много “Мисия Лондон” (бързам да отговоря на вечния нелеп въпрос дали книгата е по-добра или филма: в случая книгата е много по-добра от филма, сори, г-н Митовски), харесвам “Ниво за напреднали”, харесвам и всичките му разкази. Само “Черната кутия” не можах да дочета, но никой не е съвършен. Искам да кажа: никой читател не е съвършен.

“Сестри Палавееви в бурята на историята” е книга, с която много се смях. Историята на двете близначки от аристократично семейство, които попадат сред приматите от партизанския отряд, е изключително забавна и увлекателна. И плаче за филм. (Макар че като гледам какви комплексарски глупости предпочитат да снимат българските режисьори, се опасявам, че ще плаче дълго и в крайна сметка няма да доплаче до екран. Дано не съм прав.)

Чакам с нетърпение продължението на романа.

 

Мирослав Пенков – “На изток от Запада”

Мирослав Пенков е едва на 30 години и “На изток от Запада” е дебютната му книга. Но това несъмнено е книга на майстор. Сюжетите на Пенков са обикновени, но той ги разказва по необикновен начин. И успява да развълнува читателя. До сълзи.

За мен най-добрият разказ от сборника е “На изток от Запада” и неслучайно този разказ е спечелил наградата на BBC за къс разказ (BBC International Short Story Award 2012) и е включен в няколко престижни англоезични антологии.

Мирослав Пенков. Запомнете това име.

 

Филип Маркулиев – “Между стените”

Запомнете и това име. Филип Маркулиев е брутално добър разказвач. Майстор на писането. “Между стените” е дебютният му сборник с разкази и в него личи един забележителен талант. Маркулиев не само внимава за всеки детайл, но и пресъздава живота така, сякаш снима филм. Има и много добро, на моменти черно чувство за хумор. Докато четеш, не можеш да усетиш къде е границата между реалността и фантазията. И дали я има изобщо.

Зная, че професията му отнема много енергия, но си пожелавам да му остава време и за писане. Защото искам да чета още истории като тези в “Между стените”.

 

P.S. Всъщност в началото малко ви поизлъгах. Алек, Мирослав и Филип не са единствените съвременни български автори, които харесвам. Обичам и книгите на Илия Троянов, Капка Касабова, Ружа Лазарова. Но за тях ще ви разкажа някой друг път.

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

4 Коментари

  1. Ето едно ревю за още няколко „яки книги“! http://www.lentata.com/page_6238.html

  2. Честито на харесаните! Чакаме и …“Другия път“ :)

  3. „Сестри Палаваееви“ на Алек Попов за мен е образец за реалистична сатира.
    За пръв път истината за нашите „герои“ от партизанското движени са показани в истинския им вид.Това не е смешно,а много тъжно повествование,което буди смях като първична реакция заради абсурдността на ситуацията.След като се замислиш над прочетеното се чувстваш като излъгано дете,което е вярвало,че татко му е най- големия герой,а е разбрало,че винаги е бил долен страхливец.Това е най-доброто,което съм прочел от Алек Попов.Дали ще бъде филмирана ? Дано не бъде.Не виждам режисьор,който ще направи толкова добър филм и който няма да окипази литературният текст.

  4. Мануела Ралева

    Страшна простотия! ЯКА!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *