Днес, 16 декември, се навършват 86 години от рождението на американския писател Филип К. Дик. Неговото творчество е оказало голямо влияние върху жанра научна фантастика. Написал е 44 романа и 121 разказа. Книгите на Дик изследват социални, политически, метафизични и религиозни теми, като в тях често са включени монополистки организации и авторитарни режими. По негови творби са направени много холивудски филми. На български са преведени книгите му „Камера помътняла”, „Трите стигми на Палмър Елдрич”, „Играчите от Титан”, „Човекът във високия замък” и др. Умира през 1982 г. Представяме ви цитати от Филип Дик, публикувани в goodreads.com.
„Реалността е това, което, дори да спреш да вярваш в него, не си отива.”
„Един човек не може да бъде оценен по това колко е интелигентен или колко високо се е издигнал в цялата тази луда действителност. Истинската стойност се крие в това колко бързо отговаряш на нуждите на другите и колко си способен да дадеш от себе си.”
„Не се опитвай да решаваш сериозни проблеми през нощта.”
„Най-важният инструмент за манипулация са думите. Ако контролираш тяхното значение, контролираш и хората, които ги използват.”
„Всичко в този свят е само за малко.”
„Ще дойде време, в което няма да казваме, че ни подслушват телефона. Телефонът ни ще започне да ни подслушва.”
„Злоупотребата с наркотици не е болест, а решение. Също както да застанеш пред наближаваща кола. По-скоро може да се определи като грешна преценка.”
„Колко спокоен е сънят на глупака.”
„За всеки човек има изречение, поредица от думи, които могат да го разрушат.”
„Има ли само една управляваща партия, винаги има разруха.”
„Най-опасният човек е този, който се страхува и от собствената си сянка.”
„Ако знаеш, че си луд, значи не си луд. Или поне най-накрая спираш да си луд.”
„Много хора говорят като философи, а живеят като глупаци.”
„Изисква се кураж да се погледнеш в огледалото и да си кажеш, че в теб има нещо гнило.”
„Където и да отидеш – заговори старецът, – от теб винаги ще искат да твориш зло. Такъв е основният принцип на живота – насилието спрямо собствената личност. Всяко живо същество в някой момент от живота си се изправя пред този избор.Това е неизбежната сянка, фаталната клопка на сътворението, проклятието, което се храни от всичко живо във вселената.”