Начало / България / Най-добрите стихотворения и поеми на Георги Рупчев са събрани в „Превъртане на световете“

Най-добрите стихотворения и поеми на Георги Рупчев са събрани в „Превъртане на световете“

„Изток-Запад“ пусна стихосбирката „Превъртане на световете“, в която са събрани творби от Георги Рупчев, в поредицата „Световни поети“. Книгата предлага на читателите среща с някои от най-добрите стихотворения и поеми на големия български поет. Това е силна, дълбока и разтърсваща стихосбирка, която е безценно попълнение към библиотеката на всички ценители на стойностната поезия.

Георги Рупчев е роден на 2 септември 1957 г. в София. Завършва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Негови са стихосбирките „Уморени от чудото“ (1982), „Смяна на нощната стража“ (1986), поемата „Смъртта на Тибалт“ (1989), „Силните на нощта“ (1991), „Зоната“ (1996) и „Приковаване на огъня“ (2001). След смъртта му излизат още две стихосбирки: „Отдалечаване на въздуха“ (2002) и „Инстинкт за неприспособимост“ (2007). Освен като автор на силни и вълнуващи стихове, Георги Рупчев е и талантлив преводач. Той превежда поезия и проза от английски и руски. Негови са преводите на автори като Томас Елиът, Алън Гинсбърг, Уилям Тъкъри, Ана Ахматова, Николай Гумильов, Марина Цветаева, Йосиф Бродски… Виртуозът на поетичното слово е носител на множество награди: наградата за поезия „Димчо Дебелянов“ (1980), Националната награда за студентска поезия (1980, 1981, 1982), националната награда „Южна пролет“ (1983), наградата на Съюза на преводачите в България (1992, 1994) и националната награда Христо Г. Данов (2001). Стиховете на Рупчев са превеждани на не един и два езика: английски, френски, немски, италиански, испански, унгарски, чешки, гръцки. Сътрудничил е на много литературни вестници и списания, а наред с поезията и преводите, авторът проявява интерес и към литературната история. След дълго боледуване Георги Рупчев си отива на 28 ноември 2001 г. в София.

Неговата поезия е наситена с драматизъм и трагизъм. Основно място в нея е отредено на духовната същност на човека, неговия вътрешен свят и сблъсък с реалността. Това несъответствие между духовната същност на човека и реалността в стиховете на Рупчев е причина самият той да характеризира поетическото творчество така: „Поезията е инстинкт за неприспособимост.“ Както пише Едвин Сугарев, поезията му „не е игра със словото, а използването му като градиво за изграждане на един накърним вътрешен свят“. Самият лирически герой преживява ограничеността и бездарието на социума като лично страдание. Сърцевината на духовната същност на човека е едновременно неуязвима и безнадеждно обречена от външния свят. Стиховете на Георги Рупчев не могат да бъдат разказани, те трябва да бъдат почувствани и преживени.

СИЛНИТЕ НА НОЩТА

На Владимир Левчев

За кой ли път

вървим –

като на лов за вещици.

Пълзящи улици

се сплитат в топли възли.

Атавистичен, нощен,

още тлеещ,

градът под нас

се състарява бързо.

 

Фасадите

като набрали циреи

загубват

форми и обеми.

Сега

дори издишването ни

фосфоресцира

из въздуха,

наточен до безвремие.

 

Пазете се.

„Превъртане на световете“ тук

Прочетете още

nikolapyrvkomiks3

Малкият Никола като комикс или как започна всичко

Юлия ПЕТКОВА Кое будно дете не е чувало за малкия Николà? Лудориите на прочутия ученик …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *