Начало / Любопитно / „Граф Монте Кристо“ от Александър Дюма-баща (откъс)

„Граф Монте Кристо“ от Александър Дюма-баща (откъс)

ЗАВЕЩАНИЕТО

Когато Бароа излизаше, Ноартие погледна Валантин с лукаво любопитство, което предвещаваше твърде много. Девойката разбра този поглед, Вилфор също, защото лицето му се помрачи и той се навъси.

Взе си стол, настани се в стаята на парализирания и зачака.

Ноартие го наблюдаваше с пълно безразличие; но с крайчеца на окото си предупреди Валантин да не се тревожи и също да остане.

След четиридесет и пет минути прислужникът се върна заедно с нотариуса.

– Господине – започна Вилфор след поздравленията, – вика ви господин Ноартие дьо Вилфор, който е пред вас; пълна парализа го лиши от възможността да се движи и да говори, така че само ние успяваме с голяма мъка да доловим откъслечно какво мисли.

Ноартие направи с очи знак на Валантин така загрижено и повелително, че тя веднага отговори:

– Аз, господине, разбирам всичко, което дядо ми иска да каже.

– Вярно е – добави Бароа, – всичко, абсолютно всичко, както вече казах на господина, докато идвахме насам.

– Позволете, господине, и вие, госпожице – обърна се нотариусът към Вилфор и Валантин, – но при случай като този един държавен чиновник не може да действа необмислено, защото поема опасна отговорност. Първото необходимо условие за валидността на един документ е нотариусът да е напълно убеден, че е предал точно волята на този, който му я диктува. А сам аз не мога да бъда уверен в одобрението или неодобрението на един доверител, който не говори; и тъй като поради неговото онемяване обектът на желанията и нежеланията му не може да ми бъде ясно доказан, аз бих извършил едно незаконно и съвършено безполезно служебно действие.

Нотариусът направи крачка да си тръгне. Едва уловима победоносна усмивка пробягна по устните на кралския прокурор. А Ноартие погледна Валантин с израз на такава мъка, че тя препречи пътя на нотариуса.

– Господине – каза девойката, – езикът, на който разговарям с дядо си, е много лесен и аз мога да ви науча в няколко минути да го разбирате така добре, както го разбирам сама. Да видим, господине: какво е необходимо за пълното успокоение на съвестта ви?

– Всичко онова, което е необходимо, за да бъдат действията ми валидни, госпожице – отговори нотариусът, – с други думи, трябва да съм уверен в одобрението или неодобрението на доверителя. Един телесно болен човек може да завещава, стига да е душевно здрав.

– Е добре, господине, два знака ще ви уверят, че дядо ми никога не се е радвал по-пълно на умствените си способности. Господин Ноартие, който не може нито да говори, нито да се движи, си затваря очите, когато иска да каже да, и примигва няколко пъти, когато иска да каже не. Знаете вече достатъчно, за да можете да разговаряте с господин Ноартие. Опитайте.

Погледът, отправен от стареца към Валантин, беше така овлажнял от умиление и признателност, че самият нотариус го разбра.

– Дали чухте и разбрахте какво каза внучката ви, господине? – запита нотариусът.

Ноартие затвори полека очи и след един миг отново ги отвори.

– И одобрявате казаното от нея? С други думи, наистина ли изразявате мислите си чрез посочените от нея знаци?

– Да – потвърди старецът.

– Вие ли ме повикахте?

– Да.

– За да направите завещание?

– Да.

– И не желаете да си отида, преди да напиша това завещание?

Парализираният примига бързо няколко пъти.

– Е добре, господине – попита девойката, – разбрахте ли сега, успокои ли се съвестта ви?

Но преди нотариусът да ѝ отговори, Вилфор го дръпна настрана:

– Господине – каза той, – смятате ли, че един човек може да понесе безнаказано такова страшно физическо сътресение като изпитаното от господин Ноартие дьо Вилфор, без да е било тежко засегнато и душевното му състояние?

– Не това ме тревожи, господине – отговори нотариусът, – но питам се, как ще можем да отгатваме мислите, за да получим отговорите?

– Сам виждате, че е невъзможно – каза Вилфор.

Валантин и старецът слушаха този разговор. Ноартие загледа Валантин така втренчено и твърдо, щото погледът му изискваше очевидно отговор.

– Господине – каза тя, – не се тревожете; колкото и да е, или по-точно, да ви се струва мъчно да откриете мисълта на дядо ми, аз ще ви я откривам така, че не ще се съмнявате ни най-малко в нея. От шест години насам съм при господин Ноартие и нека сам той каже дали през тия шест години някое негово желание е останало неотгатнато, защото не съм могла да го разбера.

– Не – отговори старецът.

– Да опитаме тогава – каза нотариусът, – приемате ли госпожицата за тълкувател на мислите ви?

Парализираният направи знак, че е съгласен.

– Добре, да видим сега, господине, какво искате от мен и какъв документ желаете да съставите?

Валантин изброи всички букви от азбуката до буквата З. При тая буква бе спряна от красноречивия поглед на Ноартие.

– Господинът желае буквата з – каза нотариусът. – Съвсем ясно.

– Почакайте – каза Валантин; после се обърна към дядо си: – За…

Старецът веднага я спря.

Валантин взе речника и започна да прелиства страниците пред внимаващия нотариус.

– Завещание – посочи пръстът ѝ, спрян от погледа на Ноартие.

– Завещание! – извика нотариусът. – Ясно, господинът желае да направи завещание.

– Да – повтори няколко пъти Ноартие.

– Ще се съгласите, господине, че това е наистина странно – каза нотариусът на смаяния Вилфор.

– Вярно е – отвърна той; – а още по-странно ще бъде завещанието; защото все пак не мисля, че думите ще могат да се наредят върху хартията без съзнателно внушение от страна на дъщеря ми. А Валантин е може би премного заинтересована от това завещание, та не може да бъде подходящ тълкувател на неясните намерения на господин Ноартие дьо Вилфор.

– Не, не! – отвърна парализираният.

– Какво! – запита господин Дьо Вилфор. – Нима Валантин не е заинтересована от вашето завещание?

– Не – потвърди Ноартие.

– Господине – каза нотариусът, който беше възхитен от тази странна случка и си обещаваше да я разкаже подробно на своите познати, – това, което само преди няколко минути ми се струваше невъзможно, е сега съвсем лесно: това завещание ще бъде чисто и просто едно духовно завещание, предвидено и позволено от закона, при условие че е било прочетено пред седем души свидетели, одобрено пред тях от завещателя и пак пред тях запечатано от нотариуса. Колкото до необходимото време, то едва ли ще бъде по-дълго от това за обикновено завещание; имаме най-напред неизменните установени формули, а повечето подробности ще получим от самото състояние на делата на завещателя и от вас, който ги познавате, защото сте ги ръководили. Освен това, за да бъде документът неатакуем, ние ще му придадем пълна достоверност; един мой колега ще ми бъде помощник и, противно на обичая, ще присъства при диктуването. Доволен ли сте, господине? – продължи нотариусът, като се обърна към стареца.

– Да – отвърна Ноартие, сияещ, че са го разбрали.

„Граф Монте Кристо“  тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

126625-hp-hero1-wk25-en__d-obama

Барак Обама събра президентските си спомени в книга

700-те страници отговарят на много интригуващи въпроси Президентът издава книгата си две седмици след поредните …